Лий Чайлд - 61 часа

Навесът, тежката стоманена врата.

Платон превъртя ключа в ключалката. Бравата остро изщрака. Той остана неподвижен. Ричър усети намека и завъртя ръчката надолу, под ъгъл от шейсет градуса. Точно премерено движение като на банков сейф. После дръпна вратата. Пантите изскърцаха. Ричър се изправи в процепа и бутна вратата докрай. Сякаш буташе повредена камионетка.

Платон протегна ръка, все така неподвижен. Човекът зад него отвори раницата му и извади електрическо фенерче. Положи го в разтворената длан на Платон като сестра, която подава инструментите на хирурга. Платон го включи, прехвърли го в другата си ръка и щракна с пръсти по посока на Ричър. Мъжът зад него бръкна в раницата на рамото му, измъкна фенерчето и му го подаде.

„Маглайт“ с четири батерии. Произведено в Онтарио, Калифорния. Златният стандарт за мобилна осветителна техника. Направено от изключително здрава сплав. Надеждно и практически неразрушимо. Ричър го включи. Лъчът заигра по дебелите бетонни стени.

Входното помещение изглеждаше точно така, както го беше оставил преди четири часа и половина в компанията на двама вече мъртви мъже. Началото на витата стълба, стърчащите от пода недовършени вентилационни тръби. Застоялият въздух, натежал от мириса на стари и отдавна забравени страхове.

— След теб, мистър Холанд — рече Платон.

Ричър остана леко разочарован. Беше лишен от шубата си, но ботите все още бяха на краката му. В съзнанието му беше просветнала идеята да пусне Платон пред себе си, а след трийсетина метра надолу по витата стълба да му откъсне главата с тежък ритник.

Но явно тази мисъл беше минала и през главата на Платон. Това човече наистина беше умно.

И така, Ричър потегли пръв. Тромаво, както преди. Големи подметки, тесни и резониращи метални стъпала. Свистенето на реактивните двигатели постепенно заглъхна. Мястото му заеха инструкциите на Платон, изречени на бърз испански:

— Чакаме завръщането на камиона за обезледяване, разгъваме оборудването и започваме презареждането. Отваряме останалите три врати на самолета и слагаме стълбите. Трябва да се изчисли времето за обезледяване, за да знаем кога да започнем. Един човек отива на пост на трийсетина метра в южна посока. Само от там можем да очакваме неприятности. Ротация на всеки двайсет минути. Или по-често, ако искате. Ваша работа. Искам постоянно наблюдение, а не замръзнали до смърт сътрудници.

Платон млъкна. Миг по-късно Ричър чу стъпките му над главата си. Малки и предпазливи. Металът потракваше, но по-слабо. Лъчите на двете фенерчета описваха симетрични кръгове. Надолу и встрани. Разделени от седем-осем метра, без синхрон помежду си. Сега беше Холанд, и то не само по име. Щеше да импровизира и да се надява на подходящия момент.

На повърхността камионът се върна. Оборудването беше струпано на дясната седалка. Лебедката, макарите, въжето, запечатаните торби за смет. Лебедката беше малка, но много солидна, изработена от здрав метал. С три крачета и извито механично рамо с кука накрая. Беше предназначена за поставяне пред двигателя.

Простата система от макари и въжета позволяваше мултиплицирано усилие, което отговаряше на основните принципи на механиката, установени преди векове. Благодарение на тях дори сам човек беше в състояние да повдигне тежка машинария, която иначе не би била по силите му.

Трима от хората на Платон пренесоха лебедката в бетонния бункер и я поставиха до едната вентилационна тръба. Рамото се надвеси над дупката като въдица. После развиха дългото въже и го вкараха в улея на голямата макара. Въжето се опъна. По-дългото въже означава по-ниска скорост. Метър от него, преметнато през една макара, може да вдигне лек товар на същото разстояние. Но ако макарите са две, то се придвижва само шейсет сантиметра, а при наличието на три макари повдига значително по-голяма тежест, но само на четирийсет сантиметра. И така нататък.

Мъжете решиха да използват две макари. Баланс между скорост и капацитет.

Човекът, който беше използвал камиона, не каза нищо за форда.

Двеста и осемдесет неудобни стъпала. Ричър преодоля седемдесет от тях, или една четвърт. После осъзна шанса си и рязко увеличи скоростта на спускане. Разгъваме оборудването и започваме презареждането , беше казал Платон. Това означаваше, че на повърхността трябва да бъде свършена някаква работа, след което някой от хората му ще слезе долу, за да свърже маркуча с цистерната за гориво. Пет минути, може би десет. Но пет или десет минути насаме в тунелите с Платон можеха да се окажат полезни. Затова Ричър искаше час по-скоро да стигне до дъното. За да се подготви. Но бързината на спускането се оказа неособено голяма.