Лий Чайлд - 61 часа

И недостатъчна.

Платон с лекота го настигна, дори се изравни с него. За човек с неговите габарити стълбата беше широка като в палат. Като в някаква холивудска продукция. Краката му бяха изящни. Пъргави и бързи. В сравнение с тях краката на Ричър бяха тромави и сковани.

По тази причина Ричър отново забави ход. По-добре бе да пести силите си и да внимава да не изкълчи някой глезен.

Мъжът, който беше заемал място 4А, стоеше на завет зад цистерната редом с мъжа от място 4Б. Там те не се виждаха нито откъм каменната постройка, нито от кабината на боинга, нито от поста, който охраняваше пистата на трийсетина метра по-нататък. 4А извади телефона си и изпрати на руснака есемес със следното съдържание: Колата на ченгето повредена. Бягството невъзможно.

Руснакът веднага отговори: Удвоявам възнаграждението ви.

4Б огледа камиона за обезледяване. 4А проследи погледа му. Дизелов двигател, доста тромав и бавен. С отличителен външен вид, на всичкото отгоре и краден. Но все пак беше превозно средство.

4А не каза нищо.

Телефонът завибрира в шепата му.

Утроявам парите , пишеше руснакът. Действайте.

Утроените пари представляваха истинско състояние. Но дори то бледнееше пред перспективата за живот без Платон.

4Б кимна. Току-що беше карал този камион и беше сигурен, че работи нормално.

Отговорът на 4А беше кратък: ОК.

Ричър премина второто разклонение. Това означаваше, че е преодолял две трети от стълбите. Шумът от стъпките им се сливаше с призрачните звуци в шахтата, увиснали в неподвижния въздух. Нещо като елегия на предстояща трагедия. Ричър потръпна и продължи надолу в мрака. Фенерчето се поклащаше между палеца и показалеца му, облечени в ръкавица. Другите три пръста бяха разперени и докосваха стената. Над главата му подскачаше лъчът от фенерчето на Платон. Подметката на Ричър докосна стъпало номер двеста. Оставаха още осемдесет.

Цистерната с помпа беше сравнително проста машина. И сравнително нова като изобретение. До неотдавна самолетите са били зареждани директно от цистерни. Съвременните модерни летища разполагаха с подземни резервоари и специализирани машини като тази, които осъществяваха връзката между подземните хранилища и самолетните резервоари в крилата. Маркучът на ролката зад кабината трябваше да се развие и накрайникът му да щракне в люка на подземното хранилище. Другият — в Задната част на камиона — имаше накрайник, пригоден за резервоарите под крилата. Между тях бе разположена помпата, която щеше да изсмуче горивото от хранилището и да го излее в резервоарите. Проста линейна връзка.

Двамата спътници от места 4А и 4Б направиха маневра, приближавайки цистерната максимално близо до стоманената врата. Това я постави на приблизително равно разстояние между жадния боинг и подземния резервоар в тунелите. Единият свали първия накрайник и го преметна през рамо, а другият остана при електромотора, който развиваше барабана. Мъжът с накрайника влезе в облицованата с камък сграда и го вкара в другата вентилационна шахта — онази, която не беше използвана досега.

Ричър стигна до дъното. В ситуацията нямаше промяна. Спря да си почине на последното стъпало, издигащо се на трийсет сантиметра от кръглия под. Таванът му стигаше до кръста. Горната част на тялото му остана в шахтата, лицето му беше на два пръста от бетонната стена. Платон спря зад него, точно както Холанд при предишното слизане. Ричър усети дулото на картечния пистолет в гърба си.

— Мърдай! — заповяда Платон.

Ричър се наведе и тръгна напред. Гърбът му опираше в тавана, краката го боляха, вратът му беше наведен под прав ъгъл. Отпусна се на колене, превъртя се на една страна и седна на пода. После започна да се придвижва на заден ход. Болезнено бавно, с чувство на унизителна клаустрофобия.

Платон слезе от стълбата и навлезе в тунела.

Направи три уверени крачки и спря да се огледа. Напълно изправен, с цели дванайсет сантиметра между тавана и темето си.

— Къде са ми нещата? — попита той.

Ричър не отговори. Беше замаян. Цял живот беше използвал предимството на ръста си. Той му вдъхваше усещането за господство, власт и сила. Високият ръст вдъхва доверие у околните. Отнасят се с уважение към теб, повишават те по-бързо, избират те на важни позиции. Всичко това беше статистически доказано.

Печелиш битки, по-малко спорят с теб, командваш останалите.

Да се родиш висок си беше чиста печалба от лотарията.