Лий Чайлд - 61 часа

Четири без шестнайсет сутринта.

Оставаха единайсет минути.

Ричър долови движенията на Платон. Чу го как напусна тунела и се върна в кръглото помещение. Самият той седеше на пода на първата от свързващите галерии, наречена „пръстен Б“. Приличаше на миниатюрен Пентагон, но подземен и кръгъл. „Пръстен А“ беше централната камера. След нея идваше „пръстен Б“ и „пръстен В“. Накрая оставаше „пръстен Г“, който обхващаше целия външен периметър. Всички свързани помежду си с помощта на осем прави спици. Общата площ на тунелите беше около петдесет и пет квадратни метра. С двайсет и четири отделни компонента. Дванайсет леви завоя и още толкова десни, разположени произволно. Плюс десет изкопани в скалата тоалетни, кухни и складове.

Цял лабиринт.

Ричър вече беше идвал тук, за разлика от Платон.

Долу телефоните нямаха покритие, а неговите хора бяха заети на повърхността. Това изключваше възможността за подкрепление.

Ричър чакаше.

— Холанд? — подвикна Платон.

Отскочило от стените, ехото на гласа му идваше отвсякъде и отникъде.

Ричър чакаше.

— Холанд? Домъкни си задника тук! Сделката ни не е приключила. Не забравяй, че ще я осакатя и обезобразя, а преди да я ликвидирам, ще я оставя жива още година.

Ричър не отговори.

— Холанд?

Ричър мълчеше. Така изтекоха пет секунди, после още пет.

— Холанд?

Ричър не отговори. Времето на големия риск настъпи. В точния отрязък от време. Петдесет на петдесет. Ще живее или ще умре. Един умен човек би поел нагоре по стълбите, изпращайки други да го заместят долу. Глупавият щеше да остане и да се бие.

Но същото би сторил и умен човек с чувство за достойнство и превъзходство, който не желае да изглежда слаб заради дребния си ръст.

Петдесет на петдесет.

Живот или смърт.

Платон остана долу.

— Холанд, къде си? — извика той.

В гласа му се долавяше тревога.

Ричър опря устни в извития бетон и отговори:

— Холанд е мъртъв.

Звукът от гласа му обиколи тунелите и се завърна при него. Спокойно изречена фраза, която идваше отвсякъде и отникъде. Приятелска и едновременно с това натежала от заплаха. Чу шумът от краката на Платон по циментовия под. Въртеше се на място, опитвайки да определи откъде идва гласът.

После шумът спря.

— Какво каза? — подвикна Платон.

Ричър прекоси един коридор и се прехвърли в „пръстен Г“. Бавно и безшумно. Единственият звук идваше от търкането на панталоните му в пода. Но това нямаше значение. Звуците, шумоленето и съскането бяха навсякъде.

Ричър отново опря устни до бетона и рече:

— Аз застрелях Холанд, а сега идвам за теб.

— Кой си ти?

— Няма значение.

— Кажи ми.

— Приятел на Джанет Солтър.

— На кого?

— Свидетелката. Дори името й не знаеш, нали?

— Да не си военното ченге?

— Скоро ще разбереш кой съм.

Умният човек би хукнал към стълбите.

Но Платон остана.

— Вярваш ли, че можеш да ме победиш? — извика той.

— А ти вярваш ли в извънземни? — подвикна в отговор Ричър.

— Вярваш, че ще ме победиш тук, долу, така ли?

— Мога да те победя навсякъде.

Настъпи продължителна тишина.

— Къде си? — извика Платон.

— Точно зад гърба ти — отвърна Ричър. Силен глас, гръмотевично ехо. Бързи крачки по цимента. Не получи отговор. Продължи напред, с изключено фенерче. Чу как Платон навлиза в някакъв тунел. Права отсечка, без завои. Звукът от стъпките му затихна, а после се усили. Идваше едновременно отляво и отдясно. Ричър се плъзна вляво, после вдясно. Навлезе в друга права отсечка. Може би успоредна на онази, по която се движеше Платон. За миг успя да зърне сиянието от фенерчето му, което се плъзна покрай началото на „пръстен Г“. Той продължи още малко напред, стигна до отвора на правата отсечка и легна на една страна, извивайки се във формата на буквата S. Позицията му беше само на метър от овалното помещение. Ниско на пода, за да бъде максимално малка мишена. Далеч от вертикалните стени, защото куршумите също преминават покрай тях както звуците. Всеки боец ветеран можеше да го потвърди. Тесните и затворени пространства не предлагат рикошет под произволен ъгъл. В тях куршумите летят успоредно с тухлите или камъните. Притискането до всяка твърда повърхност дава предимство не на теб, а на противника. Факт, който противоречи на интуицията, но е верен.

Чу как Платон спира на изхода на своята отсечка. Видя сиянието на фенерчето му. Беше обърнат с лице към централното помещение. Възможностите бяха две — да тръгне надясно и да се отдалечи от тунела на Ричър или наляво — към него.