Лий Чайлд - 61 часа

Криеница.

Най-старата игра на света.

4А вкара втория маркуч в каменната постройка. Издърпа го покрай отвора на стълбището и го насочи към шахтата, в която беше пуснал и първия маркуч. Вдигна го на рамо, надвеси се над дупката и побутна накрайника с коляно. После започна да спуска маркуча. Метър по метър, бавно и внимателно. Пет метра, десет, петнайсет. Когато маркучът се спусна на двайсет метра, той го смъкна от рамото си и го опря на ръба на тръбата. После го притисна към пода и се зае да го изправи.

Всичко беше наред.

От резервоара, през шахтата, към помпата. После обратно надолу през същата шахта, към резервоара.

Проста, лесна за изпълнение задача.

Действайте.

Той излезе обратно на студа и се приближи към приятеля си.

— Можеш ли да свалиш поста от тук?

4Б сведе очи към картечния си пистолет. Дванайсетсантиметрова цев. Отлично оръжие, но не по-точно от обикновен пистолет. Освен това той трепереше, и то не само от студ.

— Не — отвърна той.

— Тогава тръгни към него — тръсна глава 4А. — Ако те забележи, кажи му, че отиваш да го смениш. Поговори с него. Аз ще се погрижа за другите в момента, в който се покажат от тази страна на самолета. Изчакай да чуеш изстрелите и го ликвидирай.

4Б не отговори.

— За майка ти — добави приятелят му. — За сестрите ти. И за дъщерите, които ще ти се родят.

4Б кимна, обърна се и тръгна на юг. Отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо.

Платон тръгна надясно. В обратната посока на Ричър. Това беше разочароващо. А може би не. Може би беше само забавяне, което можеше да се окаже от полза. Защото светлината на фенерчето ту потъмняваше, ту ставаше по-ярка. Бавно и ритмично. Което означаваше, че Платон обхожда кръглото помещение. Обратно на часовниковата стрелка, като осветяваше всеки коридор поотделно и го проверяваше внимателно, преди да се насочи към следващия. Не, не беше чиста загуба. Защото движението надясно в едно кръгло помещение в крайна сметка означава движение наляво. А посоката, обратна на часовниковата стрелка, е по-добра от другата. Много по-добра. По ред причини, които скоро щяха да станат ясни.

Най-вече за Платон.

Ричър чакаше.

Лъчът на фенерчето продължи пътя си.

После над главата на Ричър се появиха звуци. Тихи, наподобяващи мъркане. Четири на брой. Толкова тихи, че почти не се чуваха. Може би бяха включили стартера на помпата на цистерната. А може би на камиона за обезледяване. Или се беше задействал някакъв агрегат на самолета.

А може би не беше нищо.

Но ако Ричър беше готов да заложи на най-лошия вариант, несъмнено щеше да стигне до заключението, че става въпрос за автоматични откоси. Кратки, с по три-четири патрона всеки.

На повърхността имаше шест броя такива оръжия.

Платон също ги чу. Лъчът на фенерчето замръзна на място.

Настъпи дълбока тишина.

Нищо повече.

Дълго очакване.

После лъчът се раздвижи.

Ричър зърна Платон отзад, през овалната стоманена решетка, която всъщност беше дъното на винтообразната стълба. Разстоянието между тях беше най-много седем-осем метра. Лъчът на фенерчето му беше насочен хоризонтално в отсрещния тунел.

Ричър вдигна дясната си ръка. Готова за удар.

Платон продължи обиколката си. Все така обратно на часовниковата стрелка, все така бавно. Тялото му беше с гръб към Ричър и описваше съвършена окръжност. Главата му беше извърната на една страна. Гледаше надясно, под ъгъл от деветдесет градуса спрямо всеки от радиално разположените коридори. Фенерчето беше в лявата му ръка, насочено напред. Което означаваше, че оръжието му е в дясната. Все още преметнато през рамо. Което от своя страна означаваше, че дулото е насочено наляво. В погрешната посока за човек, който действа с дясната си ръка и се движи обратно на часовниковата стрелка. То сочеше навътре, а не навън. Сериозна грешка. За да го обърне в правилната посока, щеше да се нуждае от неудобно завъртане на лакътя и сложно опъване на ремъка.

Ричър се усмихна.

Дребното човече не беше чак толкова умно.

Платон продължаваше да се приближава.

Оставаше му още четвърт обиколка. Последните два коридора.

Един коридор.

После изходящият маркуч от цистерната започна да вибрира. Високо горе бяха включили помпата. Ричър дочу свистенето на изтегления въздух, заменено от бълбукането на течността, която запълваше мястото му. Цистерната започна да се опразва. Отначало тихо, после по-силно.

Лъчът продължи пътя си.

И пристигна.