Лий Чайлд - 61 часа

Четири без пет сутринта.

Точно шейсет и един часа.

За охлаждането на обекта бяха необходими четири дни. Едва тогава можеше да започне обстойната проверка. През това време се събра цяла опашка от държавни институции, готови да се включат в лова. Първи на сцената се появиха представителите на Министерството на вътрешната сигурност, Военновъздушните сили, ФБР, магистралните патрули и екип от експерти по умишлените палежи, изпратен от правителството. Инцидентът получи широка гласност. Най-напред го засече командването на въздушната отбрана на Северна Америка, чиито спътници регистрираха внезапен източник на висока температура, а компютрите им го интерпретираха като изстрелване на ракета или попадение на вече изстреляна ракета. Заключенията на колегите им в Русия бяха приблизително същите. Телефоните в Белия дом зазвъняха броени секунди след инцидента. Главна тема бяха уверенията, входящи и изходящи, че не се е случило нищо стратегически важно. Да, в Южна Дакота действително има силози на междуконтинентални ракети, но на съвсем други места. Насреща ги увериха, че Русия не е изстреляла свои балистични ракети.

Изпратиха Националната гвардия да запечата обекта в максимално широк периметър. Представителите на останалите институции бяха пропускани през него след старателна проверка. Те имаха заповед да разположат оперативните си щабове на минимум осем километра от обекта. Специалните им патрули се осмелиха да се приближат до него. Всички без изключение се изтеглиха в момента, в който от близкия град Болтън се появиха сведения за странен токсичен облак, носен от силния вятър. Издадоха заповед за използване на облекло за химическа защита. Към Болтън потеглиха медицински екипи. Обявените симптоми бяха противоречиви. Сякаш цялото население в района бе поело малки дози психостимуланти. Докладвано беше за временни прояви на еуфория, приятна възбуда, безсъние и повишено сексуално желание. Взеха се проби от въздуха, но резултатите от тях все още не бяха готови. Силният вятър от Уайоминг продължи да духа дни наред. Споменатите симптоми отсъстваха в източните части на щата.

Патрулите предпазливо тръгнаха обратно.

Първото им откритие беше преобърнат автомобил на шест километра южно от епицентъра. Специализиран камион за обезледяване, който се оказа откраднат от гражданско летище в околностите на Рапид Сити. По всяка вероятност се беше придвижвал на юг по стария двупосочен път и се бе отдалечавал от обекта. Затрупан със сняг път в лошо състояние. Камионът се беше подхлъзнал, преобръщайки се най-малко два пъти. Тези превозни средства по принцип бяха нестабилни.

Близо до него бяха открити два трупа. Латиноамериканци с неизвестна самоличност, облечени в тъмни костюми мексиканско производство, под чисто нови зимни якета. И двамата с тежки наранявания, вероятно от катастрофата. Но смъртта им бе настъпила от замръзване, след като бяха изпълзели от преобърнатия камион. И двамата бяха въоръжени с незаконни автоматични пистолети. От пълнителя на единия липсваха три патрона, от другия — девет. След тези новини към желаещите да се включат в разследването се присъедини и Агенцията за контрол на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия.

Патрулите предпазливо напредваха. В средата на втория ден оперативните им бази бяха преместени още по-напред, към южния край на старата писта на Военновъздушните сили. Там откриха силно повредена полицейска кола. Впоследствие тя бе идентифицирана като собственост на местното полицейско управление. Водеше се на името на началника на участъка Том Холанд. Същият беше изчезнал в нощта на пожара. В самото полицейско управление цареше пълна бъркотия. Водеше се разследване на три неотдавнашни убийства, едното от които на заместник-началника Андрю Питърсън.

Бдителен пожарникар откри двойка изгорели сигнални ракети, разположени в двата края на някогашната писта. Това предполагаше неоторизирано нощно кацане на самолет. Във Федералната агенция по авиация липсваше план на подобен полет. Част от агентите докладваха, че с помощта на бинокли могат да се видят обгорелите останки на голям самолет, южно от епицентъра на взрива. Но разстоянието беше твърде голямо, за да бъдат по-точни. След тази новина в разследването се включи и Националният съвет за безопасност на транспорта.

В средата на третия ден спътниковите снимки показаха, че температурата в периметъра е спаднала до 21 градуса по Целзий. Патрулите навлязоха в него. Външният периметър беше свит до сто метра в диаметър. Вече беше ясно, че причината за пожара е огнено кълбо, което бе избухнало, изгоряло и изчезнало. Доста по-краткотрайно в сравнение с последвалия пожар. Експертите по умишлените палежи започнаха компютърни симулации. Огледът в границите на периметъра установи огромни щети. На трийсет метра от обекта бяха открити напълно овъглени останки, най-вероятно човешки. Беше установено, че полуразтопените и изкривени парчета алуминий са останки от самолет, вероятно Боинг, вероятно модел 737.