Лий Чайлд - Време за умиране

— Това нас не ни засяга — поклати глава Джонас.

— Напротив, засяга ни, защото момчетата на мистър Роси вече са предприели въоръжени акции. Нашите телефонни информатори съобщават, че двама от пришълците вече са елиминирани. Момчетата на мистър Роси са ги убили пред мотела на Винсънт. Аз мисля да им дадем още малко време, за да скъсят веригата. Това ще се случи още утре, най-много вдругиден. Ние имаме интерес последен да остане именно мистър Роси, защото го познаваме и ще можем да преговаряме за разпределение на допълнителната печалба. Може да стане така, че и ние, и той да удвоим приходите си. Предполагам, че мистър Роси ще бъде доволен, ние — също.

— Все пак е рисковано.

— Ти май не обичаш парите, братко.

— Не обичам рисковете.

— Всичко на този свят е риск. Прекрасно го знаем, нали? Години наред живеем в риск. Той е част от удоволствието.

Дълго мълчание.

— Докторът ни излъга — обади се Джонас. — Каза, че Ричър отпътувал с някаква бяла кола, която спрял на стоп.

— Така е, но той вече се извини — кимна Джейкъб. — Най-искрено. Чувам, че в момента бил пример за човек, който желае да сътрудничи. Жена му също. Сега и двамата твърдят, че Ричър е зарязал кадилака на Сет на сто километра от тук, където го е откраднал един от хората нагоре по веригата. Дребен мъж от Близкия изток според слуховете по мрежата. Същият, който за малко не блъснал Сет близо до дома му.

— Нещо друго?

— Докторът твърди, че Ричър е видял полицейските досиета.

Тишина.

— И? — подхвърли след кратката пауза Джонас.

— Докторът казва, че не е стигнал до конкретни заключения.

— Но достатъчно убедителни, за да го накарат да се върне.

— Докторът твърди, че се е върнал заради онези хора с колите.

Никой не каза нищо.

— В интерес на истината трябва да добавя, че Ричър е попитал Дороти Коу дали наистина иска да разбере какво се е случило с дъщеря й — подхвърли след известно време Джейкъб.

— Самият той няма как да знае. Поне засега.

— Съгласен съм. Но може би е започнал да разплита кълбото.

— В такъв случай трябва да го убием. Длъжни сме.

— Нека изчакаме още един ден. Той е затворен и не може да избяга.

Ново мълчание.

Никой не прояви желание да вземе думата.

После Джонас попита:

— Нещо друго?

— Елинор е помогнала на Ричър да се промъкне покрай поста — въздъхна Джейкъб. — Пренебрегнала интересите на съпруга си и най-нахално напуснала дома си. Заедно с Ричър измислили как да подмамят младежа да напусне поста си. Той се казва Джон. Представил се е зле и ние ще го уволним, разбира се. Ще оставим Сет сам да реши какво да прави с жена си. На всичкото отгоре май си е счупил ръката. Ще му трябва повече внимание. Главата на Ричър се оказала много твърда. Това са всички новини, с които разполагам.

Никой не се обади.

— Трябва да вземем незабавно решение за нещата, които предстоят — добави Джейкъб. — А те както обикновено са на живот и смърт.

Никаква реакция.

— Кой ще започне пръв?

Мълчание.

— В такъв случай аз ще го направя — въздъхна Джейкъб. — Гласувам да оставим сина ми да се оправя както намери за добре. Гласувам да държим Ричър затворен, докато нашият микробус се появи в района. Това не е кой знае колко рисковано. Един ден в повече и това е всичко. Общо погледнато, нищо особено. Освен това аз обичам да изпипвам нещата. Да им придам финес и елегантност.

Дълго мълчание.

— Аз съм „за“ — обади се най-сетне Джаспър.

— Добре, и аз — неохотно добави Джонас.

Ричър се свести в ярко осветена стая с бетонни стени. Лежеше по гръб на пода в подножието на стръмни стъпала. Вероятно го бяха пренесли, а не хвърлили отгоре, защото тилът му беше здрав, без цицини или рани. Крайниците също. Беше в състояние да вижда и чува, можеше да се движи. Само лицето адски го болеше, но това можеше да се очаква.

Светлината идваше от обикновени стоватови крушки, седем-осем на брой, разхвърляни из цялото помещение. Без абажури. Бетонът беше гладък и сив. Хубав бетон, старателно почистен. Продукт на добра инженерна мисъл. Качествен, изливан с изключително внимание. Без пукнатини и вдлъбнатини. Стените се срещаха под абсолютно прав ъгъл, чак до пода. Като на готов за пълнене плувен басейн. Временно съоръжение, просъществувало дълги години. Беше виждал много такива в различна фаза на довършване.

Лицето адски го болеше.

Дали наистина го бяха хвърлили в недовършен плувен басейн? Едва ли. Освен ако не беше покрит с временен покрив. Плътно заковани дъски върху рамка от дебели греди. Много яки, изработени по поръчка. Пластове екзотична дървесина, залепени под огромно налягане. На специална фабрична преса. Изрязани с лазер, доставени със специална платформа и монтирани с помощта на кран. Изключително тежки, всяка една от тях.