Лий Чайлд - Време за умиране

Здесь есть возможность читать онлайн «Лий Чайлд - Време за умиране» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Обсидиан, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Време за умиране: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Време за умиране»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Лoши нeща сe случват в пpивиднo скучния щат Heбpаска. Стpах и ужас скoвават мeстнитe фepмepи, а Джак Ричъp сe oзoвава в сpeдата на надигащата сe буpя. Случайнoстта гo изпpавя сpeщу члeнoвeтe на клана Дънкан, кoитo дъpжат хopата oт peгиoна в пълнo пoдчинeниe. Ho нe тe, а загадката, свъpзана с изчeзналoтo пpeди дeсeтилeтиe oсeмгoдишнo мoмичeнцe, задъpжа Ричъp на тoва нeпoзнатo и нeпpивeтливo мястo.
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
"Самo Лий Чайлд мoжe да напишe такъв eксплoзивeн тpилъp, а самo Джак Ричъp мoжe да oцeлee, кoгатo e дoшлo вpeмe за умиpанe. Bъpхoвнo удoвoлствиe oчаква милиoнитe му пoчитатeли. И тe eдва ли щe гo пpoпуснат." - Таймс

Време за умиране — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Време за умиране», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Вкарайте онези тримата в къщата и ги дръжте там! — заповяда с дрезгав глас Дънкан.

Яки ръце сграбчиха грубо доктора, съпругата му и Дороти Коу, изправиха ги на крака и ги повлякоха към входната врата. В къщата влязоха осем души. Четирима излязоха обратно след броени секунди. Всичките бяха футболисти. Насочиха се към Ричър, чакълът под краката им заскърца.

— Хванете го! — заповяда Дънкан.

Нямаше време за съжаления и самообвинения. Времето за анализ на грешките и извличането на поука от тях щеше да дойде по-късно, както обикновено. Сега беше концентриран единствено върху настоящето и близкото бъдеще. Обречен е всеки, който губи време и енергия да проклина грешките си. Но положението беше такова, че Ричър не виждаше лесен път към победата. Не в момента, не и в краткосрочна перспектива. В момента не виждаше нищо друго освен болка.

Четиримата се приближиха, без да му оставят никакъв шанс. Дулото на ремингтъна остана заковано в гърдите му. Двама от футболистите описаха широк кръг, придържайки се далеч от линията на прицела. Изправиха се от двете му страни и го сграбчиха. Големи и силни ръце върху лактите му отзад, големи и силни ръце върху китките му отпред. С резки движения ги разделиха и извиха ръцете му зад гърба. Силни ритници в глезените разтвориха краката му и го лишиха от възможността да се движи. Третият здравеняк застана зад него и уви ръце около гърдите му. Четвъртият се отдръпна и застана на три метра от Дънкан.

Ричър не оказа съпротива. Нямаше абсолютно никакъв смисъл. Всеки от тримата, които го държаха, стърчеше със сантиметри над главата му и тежеше поне с двайсет килограма повече. Без съмнение бяха бавни, тъпи и недостатъчно обучени, но в момента огромните им габарити бяха напълно достатъчни. Той беше в състояние да помръдне краката си, но съвсем леко. Беше в състояние и да извие глава. Но това беше всичко. Краката му можеха да се отместят само назад, което означаваше да падне по очи, ако онзи зад него разхлаби хватката си. Положението с главата му беше горе-долу същото — можеше да притисне брадичка в гърдите си или да я отметне сантиметър-два назад. Недостатъчно, за да нанесе някакви поражения на мъжа зад гърба си.

Беше в безизходица и го знаеше.

Сет Дънкан свали пушката до бедрото си, тръгна към четвъртия здравеняк и му я подаде. После, без да намалява ход, продължи към Ричър. Спря на метър от него и го по-гледна. Дишаше на пресекулки, очите му бяха кървясали. Тялото му трепереше. От ярост или вълнение.

— Нося ти едно послание, приятел — изсъска той.

— От кого? — вдигна вежди Ричър. — Може би от Националната асоциация на тъпаците?

— Не, лично от мен.

— Защо, нима пропусна да си платиш членския внос?

— След десет секунди ще стане ясно кой членува в този клуб и кой не.

— А какво е посланието?

— То е по-скоро въпрос.

— Добре де, какъв е въпросът?

— Въпросът е как ти харесва това?

Ричър се биеше от петгодишен, но никога не му бяха чупили носа. Нито веднъж. Това се дължеше отчасти на късмета и отчасти на добрия мениджмънт. Много хора се бяха опитвали през годините — умишлено или чрез стихийна канонада от удари, но никой не беше успял. Това беше факт, с който Ричър вътрешно се гордееше. По особен начин. Като символ. Като талисман. Като медал на честта. Имаше какви ли не белези по тялото си. Порезни рани по лицето и ръцете, счупени и зараснали кости. Тотално компенсирани от целостта на един малък и уязвим хрущял, който го караше да се чувства горд.

Сякаш казваше: още съм тук, цял и непокътнат .

Ударът беше точно такъв, какъвто очакваше. Нанесен с всичка сила. С права ръка и свит юмрук, насочен малко по-високо от необходимото. Вероятно защото Дънкан очакваше някаква реакция, подобна на реакцията на Елинор. Леко повдигане на главата и инстинктивно сбърчване на носа. Но Ричър нито вдигна глава, нито сбърчи носа си. Направи точното обратното — главата му се наведе напред и надолу, немигащите му очи светкавично изчислиха разстоянието. Последва рязко движение на шията и челото му се сблъска с кокалчетата на Дънкан. Твърдата като гранит кост над веждата срещу деликатните костици в юмрука на противника. Тук нямаше място за сравнение. Никакво. По принцип черепът е една от най-здравите части от човешкото тяло, а черепът на Ричър беше невероятно твърд. Докато ръцете и китките съдържат най-крехките кости. Дънкан изпищя, притисна ръката си към гърдите и заподскача в кръг. Очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите, от устата му излиташе жалостиво скимтене. Три до четири счупени кокалчета, прецени Ричър. Със съответните поражения върху близките и по-отдалечените хрущяли. Така става, когато пръстите са свити прекалено силно, най-често в резултат на внезапна и масивна компресия.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Време за умиране»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Време за умиране» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лий Чайлд - Утре ме няма
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Врагът
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Покушението
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Един изстрел
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Вечерен курс
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Аферата
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Нещо лично
Лий Чайлд
Отзывы о книге «Време за умиране»

Обсуждение, отзывы о книге «Време за умиране» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x