Лий Чайлд - Време за умиране

— Тъпак — рече Ричър.

Пъхнал десния си юмрук под лявата мишница, Дънкан продължаваше да стене и да подскача на място. Измина цяла минута, преди да се успокои. Остана свит и прегърбен. Очите от двете страни на металната шина блестяха от гняв и унижение. Отначало заковани в лицето на Ричър, те бавно се извъртяха към четвъртия здравеняк, който продължаваше да стои неподвижно с пушка в ръце. Главата на Дънкан направи рязко движение. От здравеняка към Ричър. Недвусмислен жест, изпълнен с нетърпение и мълчалива ярост.

Виж му сметката!

Онзи направи крачка напред. Ричър беше почти сигурен, че няма да стреля. Никой не стреля в плътна групичка от четирима мъже, трима от които са негови приятели.

Но беше убеден, че предстои нещо по-лошо.

Здравенякът обърна пушката. Дясната му ръка стисна цевта, а лявата легна върху приклада.

Мъжът зад Ричър се размърда. Лявата ръка го стисна за гърлото, а дясната легна на челото му.

Този път обездвижването беше тотално. Не можеше да помръдне дори на милиметър.

Четвъртият футболист вдигна пушката хоризонтално с приклада напред. Държеше я с две ръце. В следващия миг я преметна през рамо, като копие. Направи крачка напред, прицели се и заби приклада в лицето на Ричър.

Тряс!!!

Мрак.

Късно през нощта Джейкъб Дънкан свика спешно съвещание с братята си. В своята кухня, а не в тези на Джонас или на Джейкъб. С „Уайлд Търки“, а не с „Ноб Крийк“, и то в неограничени количества, тъй като настроението му беше празнично.

— Току-що ми се обадиха по телефона — започна той. — С гордост ви информирам, че моето момче си е отмъстило.

— Как? — попита Джаспър.

— Заловил е Джак Ричър.

— Как? — попита Джонас.

Джейкъб Дънкан се облегна в стола и качи краката си на масата. Изглеждаше отпуснат, спокоен и доволен от живота. Човек, който има добри новини.

— Както знаете, аз закарах Сет у дома. Свалих го в началото на алеята, защото прояви желание да се поразходи на чист въздух. Да прогони лошото настроение. На стотина метра от къщата за малко не го сгазила кола. Неговата кола. Собственият му кадилак, който летял по пътя като прилеп, избягал от ада. Естествено, той се разтревожил и забързал към дома си. Притиснал жена си и тя се принудила да му разкаже всички подробности. Оказало се, че Ричър откраднал колата му още в ранния следобед. В компанията на доктора. Горкият човечец бил заблуден до степен да сключи нещо като съюз с нашия мистър Ричър. И така, Сет взел старата си помпа „Ремингтън“, скочил в колата на Елинор и се насочил към къщата на доктора. Оказало се, че Ричър наистина бил там, огромен като живота и два пъти по-жив.

— А сега къде е?

— На сигурно място. Залавянето му станало лесно.

— Жив ли е?

— Засега да — кимна Джейкъб Дънкан. — А ние с вас трябва да обсъдим докога да бъде жив.

В стаята се възцари тишина. Гостите седяха и чакаха, както го бяха правили много пъти. Чакаха мнението на брат си Джейкъб — умен и разсъдлив човек, винаги готов да даде предложение или разумно решение. Да демонстрира мъдростта си, да анализира нещата.

— По телефона Сет изрази желание да довърши нещата и аз, честно казано, съм склонен да му позволя. Той иска да си възвърне доверието ни, но аз побързах да го уверя, че това не е необходимо. На практика обаче всички ние се нуждаем от възстановяване на доверието към нас, главно от страна на нашия приятел мистър Роси, който живее на юг.

— Какво иска да направи Сет? — попита Джаспър.

— Постановка, чрез която да демонстрира правилността на решението ни да бъдем крайно предпазливи. Иска да изчакаме пратката да се приближи на един час път, а после да информира момчетата на мистър Роси, че ние държим Ричър. Така, с помощта на един въображаем телефонен разговор, той иска да им докаже, че пратката е на час път от тях, следователно твърденията ни относно причината за забавянето са били напълно верни.

— Това е твърде рисковано — поклати глава Джонас. — Ричър е опасен. Не бива да го държим наоколо дори минута повече от необходимото, защото можем да си имаме неприятности.

— Вече ви казах, че е на сигурно място. Ако приемем предложението на Сет, ще покажем, че можем сами да решим проблемите си. Без външна помощ. Така ще разсеем всякакви подозрения, че сме безпомощни.

— Дори да е така, пак е рисковано.

— Има и други фактори — добави Джейкъб.

В стаята отново се възцари тишина.

— На практика никога не сме се интересували какво става с нашите доставки, след като ги предадем в ръцете на мистър Роси — продължи Джейкъб. — Разбира се, имали сме смътна представа, че преди да стигнат до крайния купувач, те преминават през няколко ръце. Сега обаче наличието на тази търговска верига става все по-видно. Тази нощ имахме възможността да се уверим, че желание за участие в сделката проявиха цели трима участници в споменатата верига. Чрез свои преки представители, които изглеждат отчаяни и решени на всичко. За мен е ясно, че са се споразумели временно да работят заедно, а после най-вероятно ще получат заповед да се ликвидират взаимно. Който остане последен, ще утрои печалбата си.