Лий Чайлд - Време за умиране

Касано беше по-спокоен въпреки напрежението, свързано с поддържането на необичайно високата скорост по тесния път. И мислеше усилено.

— Според мен не е — замислено отвърна той.

— Каква е тогава? Да не би онези типове да разполагат със собствени коли във всеки щат? Ей така, за всеки случай?

— Не знам — отвърна Касано.

— Отначало си помислих, че е лимузина — от онези, които се предлагат с шофьор. Ама не е. Още в града успях да зърна онзи негодник зад волана. Същия, който ти се зъбеше.

— Не го харесах — отбеляза Касано.

— И аз. А сега още по-малко. Май ще излезе, че са по-големи от нас. Много по-големи, щом разполагат с коли във всеки щат. Долитат с частния самолет на някое казино и хоп — на пистата ги чака кола. Що за типове са тези?

— Не знам — промърмори Касано.

— Да не би това отпред да е катафалка? — не мирясваше Манчини. — Да не би иранците да имат верига от погребални агенции? Махмейни се обажда в най-близката от тях и разпорежда да изпратят кола. Така нещата се връзват, не мислиш ли?

— Според мен иранците не се занимават с погребален бизнес.

— С какво друго тогава? Колко щата има в тази шибана страна? Петдесет, нали? Това означава най-малко петдесет коли, всяка на тяхно разположение.

— Дори Махмейни не може да поддържа бизнес в петдесет щата.

— Е, Аляска и Хаваите можем да ги изключим. Но Небраска? Колко нагоре в списъка му е Небраска?

— Не знам — отвърна Касано.

— Добре, прав си — въздъхна Манчини. — Трябва да е кола под наем.

— Вече ти казах, че не е — поклати глава Касано. — Не може да бъде под наем, защото е стар модел.

— Времената станаха трудни. Може би не си сменят колите всяка година.

— Но тази не е модел от миналата година, нито от предишната. Практически е истинска антика. Кола на възрастен човек. Кадилакът на дядото от съседния двор.

— Може би тук предлагат под наем и такива антики.

— А защо му е на Махмейни такава кола?

— Добре де, каква е тогава?

— Няма значение каква е. Ти не схващаш общата картина. Пропускаш най-важното.

— А какво е то?

— Тази кола си беше пред хотела. Забрави ли, че паркирахме точно до нея? Късно следобед, когато се прибрахме. Онези типове ни бяха изпреварили. Знаеш ли какво означава това? Означава, че са били там още преди Роси да помоли Махмейни да ги изпрати. Шантава работа. Тук става нещо много странно…

След няколко километра по двупосочния път в посока север-юг златистият джип стигна до кръстовището с друг двупосочен път, който водеше на запад към Уайоминг — също толкова скучен и прав като стрела. Ричър си представи инженерите и конструкторите отпреди век, наведени над карти и чертежи с дълги линии и остри моливи в ръце, да създават инфраструктурата на девствената земя.

— Колко още остава, Джон? — попита той.

— Вече сме близо — отвърна младежът.

Поредното доста мъгляво изявление. В някои случаи близо означава петдесет или сто метра, но в Небраска със сигурност ставаше въпрос за петнайсет километра и петнайсет минути. После далеч напред и вдясно от пътя се появи разсеяна светлина, идваща сякаш от нищото. Джипът намали, направи поредния завой под прав ъгъл и пое на запад по друга права отсечка, асфалтирана по различен начин от останалите пътища в района. Частен път, който водеше към някакво недостроено или полуразрушено промишлено съоръжение. Пред тях се появи бетонирана площадка с размерите на футболно игрище — може би някогашен паркинг, но по-вероятно основи на фабрика, която или не е била построена, или е била разрушена. Площадката беше оградена от всички страни с дебела мрежа на височина човешки ръст, над която се виждаха кълба бодлива тел. Върху част от стълбовете бяха монтирани осветителни тела с обикновени шейсет или стоватови крушки, наподобяващи по-скоро обикновено градинско осветление. Огромното пространство беше пусто, ако не се смятаха двата сиви микробуса на разчертаното място в дъното, предназначено за три коли.

Пътят се стесняваше към двойния портал, който осигуряваше единствен достъп до квадратния плац, а после продължаваше към ниска и дълга едноетажна сграда, построена от тухли по правилата на класическата промишлена архитектура на 40-те години. Административна сграда, предназначена да обслужва някогашната фабрика. Почти сигурно бе с военно предназначение. Когато правителството реши да строи нещо по време на война, то неизбежно избира терен навътре в сушата, далеч от крайбрежните части на страната, които са обект на постоянни въздушни бомбардировки и потенциална инвазия. А Небраска разполагаше с много такива терени, предоставени на държавата за изграждане на всякакви съоръжения, които имаха отношение към Студената война. По всяка вероятност много от тях продължаваха да действат, но имаше и такива — най-вече фабрики за производство на бойно оборудване от първа необходимост като обувки, патрони и бинтове, които изчезваха още преди мастилото да изсъхне върху документите на военното министерство.