Лий Чайлд - Време за умиране

Майлс Карсън действал умно и задълбочено, но без резултат.

Ричър имаше две принципни забележки. Не е било нужно да чакат до разсъмване, за да докарат кучетата. Те спокойно са могли да работят и на тъмно. Но на практика това не бе имало особено значение, защото миризмата на Маргарет се е стопила в мига, в който се е качила на велосипеда. Разтопена във въздуха, отнесена от вятъра, погълната от миризмата на автомобилни гуми. Кучетата я проследили до края на алеята пред собствения й дом и спрели до там. Призивите с рупор хората да прегледат хамбарите и допълнителните си постройки също му се струваха странни. Как би реагирал виновният? Може би като се предаде? Но в защита на Карсън трябваше да признае, че на този етап той все още не бе подозирал престъпление. За пръв път започнал да мисли в тази посока чак в девет сутринта на другия ден, когато Дороти изпаднала в нервна криза и споделила подозренията си по отношение на фамилията Дънкан. Разпитът продължил час и половина, протоколът заел девет страници. След което Карсън поел по следата.

Но в началото членовете на фамилията Дънкан изглеждали абсолютно невинни.

Те дори разполагали с алиби. Пет години по-рано продали семейния имот, като задържали единствено Т-образния парцел, върху който били построени къщите им. Но както обикновено става в дълбоката провинция, изобщо не си направили труда да го маркират. Границите му били обозначени от плуговете на съседите. На по-късен етап решили да издигнат метална ограда. Много по-висока и по-солидна от обичайното. За целта наели четирима местни тийнейджъри, които във въпросната неделя работили чак до мръкване и копали дупки за стълбовете. Тримата Дънкан и осемгодишният Сет били неотстъпно с тях чак до мръкване. Давали указания, проверявали, помагали. Четиримата младежи потвърдили, че никой от тях не е напускал имота, никой не се е отбивал при тях. Най-малкото пък момиченце със зелена рокличка и розов велосипед.

Но въпреки това Карсън решил да ги разпита. На този етап все по-ясно се очертавали подозренията за извършено престъпление. Това наложило намесата на щатската полиция, защото районът бил под нейна юрисдикция. Разпитът на тримата мъже от фамилията Дънкан се провел в полицейското управление в околностите на Линкълн. С тях бил и малкият Сет, който бил разпитан от жени полицайки, но нямал какво да им каже. Но пълнолетните му роднини били разпитвани дни наред. Така ставало в Небраска през 80-те години. При подозрение за отвличане на дете правилата и процедурите били тълкувани доста свободно. Но задържаните не признали нищо. Доброволно предложили да претърсят фермата им. Карсън и хората му го направили много старателно, може би защото имотът е малък — само Т-образният парцел с недовършената ограда и трите къщи, построени върху него. Не открили нищо. Карсън се обърнал за помощ към ФБР, които изпратили специализиран екип, оборудван с най-модерната техника на 80-те. Но и той не открил нищо. Братята Дънкан били освободени и се прибрали у дома. Следствието било замразено.

Ричър прекоси стаята на четири крака и отвори първия кашон. Беше приключил с общия преглед, сега го чакаха детайлите.

Докторът не отговори. Просто стоеше прав, насинен, треперещ и потен.

— Къде се намира в момента Ричър? — повтори въпроса Джейкъб Дънкан.

— Бих искал да седна.

— Пил ли си?

— Малко.

— В мотела?

— Не. Прецених, че мистър Винсънт няма да ми сервира.

— Къде тогава си пил?

— У дома.

— А после отиде пеша до мотела?

— Да.

— Защо?

— Да си взема лекарската чанта, която остана в колата.

— Значи си бил пиян, когато открадна пикапа ни?

— Да. На трезва глава не бих го направил.

— Къде е Ричър?

— Не знам.

— Искаш ли едно питие?

— Питие? — ококори се докторът.

— Да, питие. Предполагам, че знаеш какво означава това.

— Бих приел една глътка.

Джейкъб Дънкан се изправи, пристъпи към кухненския шкаф и извади почти пълна бутилка „Уайлд Търки“. От съседния шкаф извади чаша. Сложи ги на масата, а после разчисти стола в ъгъла, затрупан със стари писма, кълбо вълна и чифт стари ботуши. Пренесе го в средата на стаята и го постави зад доктора.

— Сядай — покани го той. — Можеш да се обслужиш.

Докторът седна, придърпа стола по-близо до масата и отпуши бутилката. Наля си щедра доза и я глътна наведнъж. После си наля още веднъж.

— Къде е Ричър? — отново попита Джейкъб.

— Не знам.

— Според мен знаеш. Крайно време е да направиш своя избор. Можеш да останеш тук, да пиеш от хубавия ми бърбън и да прекарваш времето си в приятни разговори. Но може да се случи и нещо друго — например да позволим на Сет да ти счупи носа. Сигурен съм, че ще му хареса. Или пък да поканим жена ти и да я подложим на известни унижения. Предполагам, че няма да се съпротивлява кой знае колко, защото ни познава отдавна. Никакви белези, никакви видими щети. Но всичко това може да се отрази на брака ти, особено след като тя разбере, че си неспособен да я защитиш. Ще приеме, че не искаш. Помисли си добре.