Лий Чайлд - Време за умиране

— Не знам — прошепна докторът.

— Може би номерата са били сменени от някой друг?

— Не знам кой ги е сменил.

— Но не беше ти, така ли?

— Не.

— Къде намери пикапа?

— Пред мотела. Тази сутрин. Беше паркиран до моята кола. С моите номера.

— Защо не ги върна на мястото им?

— Не знам.

— Но шофирането с чужди регистрационни номера е престъпление, нали? Или подсъдно деяние. Нима медицинските лица могат да си позволяват подобно поведение?

— Предполагам, че не.

— Но ти си го направил.

— Съжалявам.

— Няма нужда да се извиняваш. Ние не сме съд, нито пък щатска комисия. Ще трябва да измислиш някакво оправдание, за да не изгубиш работата си. Какво ще прави жена ти, ако допуснеш подобно нещо? Може би ще бъде принудена да се върне към онова, което вършеше някога. Ама ние няма да я приемем. А и кой друг би я приел? На кого му е нужна някаква дърта кучка?

Докторът не каза нищо.

— Освен това си оказал медицинска помощ на снаха ми — добави след кратка пауза Джейкъб Дънкан. — Въпреки че беше предупреден да не го правиш.

— Аз съм лекар.

— Хипократовата клетва, а?

— Именно.

— Която гласи, че на първо място не бива да вредиш.

— Не съм вредил.

— Я виж лицето на сина ми.

Докторът се подчини.

— Ти го направи — рече Джейкъб.

— Не съм.

— Бил си причината, което е едно и също. Навредил си на човек.

— Не съм аз.

— А кой?

— Не знам.

— Според мен знаеш. Носят се слухове, които няма как да не си чул. Ние знаем, че през цялото време говорите за нас. Най-често по телефона. Нима допускаш, че това може да бъде тайна?

— Ричър беше.

— Най-после — въздъхна Джейкъб. — А ти си му бил съучастник.

— Не съм.

— Помолил си го да те закара до къщата на сина ми.

— Не съм. Той ме накара.

— Както и да е — отново въздъхна Джейкъб. — Няма смисъл да плачем за разлятото мляко. Но имаме един въпрос към теб.

— Какъв въпрос?

— Къде е Ричър в момента?

В момента Ричър се намираше в стаята си на първия етаж на хотел „Кортярд Мариот“, затънал до колене в стари полицейски рапорти. С помощта на плоската отвертка в джоба си беше разпечатал всичките единайсет кашона и бе извадил най-горните страници с цел да подреди рапортите по дати. После се бе заел да ги преглежда един по един.

Както очакваше, рапортите и бележките бяха обширни и задълбочени. Случаят бе особено чувствителен за обществеността и с него се бяха заели цели три институции — щатската полиция, Националната гвардия и ФБР. В тази компания общинската полиция се беше постарала да даде най-доброто от себе си. Подобни съвместни разследвания винаги се превръщат в състезание, а местните ченгета били решени да не го загубят. Отбелязвали всяко действие и всяка процедура, вземали мерки за спазване на закона. Папките постепенно се изпълнили с исторически сведения. Старомодни, но верни и човешки, написани на машина — вероятно някоя електрическа „Ай Би Ем“. По онова време компютрите все още били само мечта. Печатните грешки бяха старателно поправени с бял течен коректор. Хартията беше кафеникава, тънка и трошлива. Нямаше разпечатки от разговори по мобилни телефони. По онова време дори ченгетата не бяха разполагали с такива. Не бяха вземани и ДНК проби, джипиес координати също липсваха.

Досиетата си приличаха като две капки вода с онези, които самият Ричър беше изготвял в началото на военната си кариера.

Дороти се беше обадила в полицията от дома на съседката си. В неделя, в осем вечерта. Не на 911, а на местния оператор. Приложен беше запис на разговора, но от вида му личеше, че не е свален от магнетофонен запис, а по-скоро е бил преразказан от дежурния сержант. Фамилното име на Дороти беше Коу. Единствената й дъщеря Маргарет била видяна за последен път преди повече от шест часа. Била добро и послушно дете. Не създавала никакви проблеми. Била облечена в зелена рокличка и карала розов велосипед.

Дежурният сержант се свързал с капитана, а той повикал един от местните детективи, който току-що се бил освободил от дневна смяна. Името на детектива беше Майлс Карсън. Той заповядал няколко патрулни коли да се насочат на север и издирването започнало. Времето било хубаво. Имало около час до мръкване. Самият Карсън се появил в района след около четирийсет минути. Събитията през следващите дванайсет часа се бяха развили горе-долу така, както ги беше описала Дороти, докато закусваха заедно — проверка по къщите, издирване с помощта на фенерчета, призиви с рупор за проверка на всеки хамбар и допълнителна постройка, патрулиране през цялата нощ и пристигане на кучета следотърсачи, предоставени от щатската полиция с първите лъчи на слънцето. Националната гвардия се отчела с отпускането на един хеликоптер.