Лий Чайлд - Време за умиране

Вторият пикап включи на скорост и го блокира отпред.

Същото направи и първият, но отзад.

В Лас Вегас Махмейни посегна към телефона си. Отсреща вдигна първият му помощник, който се намираше в офиса на Сафир, на осем преки разстояние.

— Промяна в плановете — каза Махмейни. — Вие двамата веднага заминавате за Небраска. Използвайте самолета на компанията. Пилотът ще бъде инструктиран.

— Добре — рече помощникът му.

— Задачите ви са две — продължи Махмейни. — Първо, да откриете прословутия непознат, за когото всички говорят, и да го ликвидирате. Второ, да се сближите с Дънкан. Да изградите доверие помежду си. После трябва да отстраните хората на Сафир и Роси. Така ще извадим две брънки от веригата и ще преговаряме директно. Печалбата ни ще бъде далеч по-голяма. Контролът също.

— Добре — повтори помощникът му.

Докторът седеше зад волана и трепеше от страх и възбуда. Футболистите слязоха от колите и нехайно се приближиха до пикапа. Едри типове с червени якета. Единият отляво, другият отдясно. Застанаха от двете страни на кабината, едва-едва очертаваща се в сумрака. Единият отвори лявата врата, другият — дясната. Мъжът пред дясната блокираше пътя за евентуално бягство, другият пред лявата сграбчи доктора за яката на палтото и го измъкна навън. Докторът се строполи на асфалта като чувал с картофи. Здравенякът го изправи и му нанесе силен удар в корема. После го завъртя и го удари още два пъти. Ниско в гърба, в областта на бъбреците. Докторът падна на колене и повърна на асфалта.

Мъжът, който пазеше дясната врата, бавно се върна при колата си и я отмести от пътя. После паркира зад нея и пикапа на доктора. Отиде да помогне на колегата си и с общи усилия натикаха пленника в кабината на първия пикап и седнаха от двете му страни. Моторът изръмжа. Пикапът потегли и заподскача по пътя. Докторът се люшкаше наляво-надясно, притиснат между двамата здравеняци. Брадичката му опираше в гърдите, тялото му трепереше.

В Лас Вегас Сафир звънна на своя човек в офиса на Роси.

— Промяна в плановете — обяви той. — Вие двамата заминавате за Небраска. На летището ще ви чака факс с указания.

— Добре — отвърна неговият човек.

— В хотела ще се срещнете с хората на Роси — добави Сафир. — Махмейни също изпраща двама души. Ще работите заедно, докато онзи непознат се навърта наоколо. Междувременно се опитайте да се сближите с онези Дънкан. Станете приятели, а после елиминирайте хората на Роси. Така ще бъдем една стъпка по-близо до пратката и ще удвоим печалбата.

— Добре — рече неговият човек.

— А ако се разкрие удобна възможност, елиминирайте и хората на Махмейни. Мисля, че ще успея да вляза във връзка с неговия клиент. Къде другаде ще намери такава стока? Може би ще успеем да увеличим печалбата четири пъти.

— Добре, шефе — отвърна неговият човек.

Футболистите изминаха бързо осемте километра в южна посока, после намалиха скоростта и отбиха в общата алея към трите къщи на фамилията Дънкан. Докторът усети забавянето и вдигна глава. Издаде някакъв нечленоразделен звук, затвори очи и брадичката му отново опря в гърдите. Здравенякът до него го смушка с лакът.

— Гледай да си върнеш гласа, приятел — изръмжа той. — Предстои ти да даваш обяснения.

Пикапът се приближаваше към самотните сгради бавно и тържествено. Мисията беше изпълнена. Спряха пред къщата на Джейкъб Дънкан, измъкнаха пленника и почукаха на вратата. Минута по-късно домакинът отвори. Единият от футболистите сложи длан на гърба на доктора и го тласна напред.

— Тоя го хванахме да кара пикапа, който загубихме — докладва той. — Беше му сложил своите номера.

Джейкъб Дънкан гледа пленника в продължение на десетина дълги секунди, после вдигна ръка и го потупа по бузата. Бледа, влажна и лепкава и подута. После сграбчи ризата му и го блъсна навътре в коридора към кухнята.

— Добра работа, момчета — похвали здравеняците той. — А сега отивайте да намерите и Ричър. По всичко личи, че се придвижва пеша. Ако докторът знае къде е, той ще ни каже и ние ще ви информираме. Но дотогава продължавайте да го търсите.

Роберто Касано все още беше в кухнята на Дънкан. И Анджело Манчини беше там. Очите им се спряха на окаяната фигура на доктора, който се препъваше по коридора. Пиян, раздърпан, треперещ от ужас. По лицето му все още личаха следите от обработката на Манчини. После иззвъня телефонът на Касано. Той погледна дисплея, върху който се беше изписало името на Роси. Излезе през задната врата и се отдалечи на няколко крачки от къщата.