Лий Чайлд - Време за умиране

— Наистина ли? — погледна го Ричър.

— Всъщност въпрос — уточни младежът.

— Съдържа ли трудни думи? — попита Ричър и направи малка крачка напред и вдясно. — Ще ти трябва ли време да го формулираш?

Застана директно срещу двамата си противници. На равно разстояние от двамата, някъде около два метра и половина, така че, ако неговата позиция отговаряше на шест часа на часовниковия циферблат, позициите на противниците му бяха съответно на единайсет и един. Мъжът с Френския ключ се падаше вляво от него, а другият с чука — вдясно.

Пръв се раздвижи мъжът с френския ключ. Той прехвърли тежестта на тялото си на десния крак и направи къс замах назад с тежкия инструмент, предназначен да освободи силата на свитите мускули, а после да го стовари хоризонтално върху лявата ръка на Ричър — някъде между рамото и лакътя. Не беше пълен идиот, защото направи доста приличен опит за пръв удар.

Но движението така и си остана недовършено.

Прехвърлил тежестта си на левия крак, Ричър нанесе удар с десния. Действието му беше светкавично, в същата посока и със същата скорост, дори малко по-бързо. Още преди френският ключ да прекрати движението си назад и да се стрелне напред, подметката на Ричър потъна в коляното на едрия младеж и му строши капачката. Останките й потънаха дълбоко, разкъсвайки хрущяли и сухожилия. Ставата се измести и се обърна наопаки. Коляното се огъна навътре, заемайки недопустима и дори абсурдна позиция за всяко нормално коляно. Човекът започна да се свлича, но Ричър забрави за него още преди тялото му да измине два сантиметра във вертикална посока и преди в гърлото му да се роди писъкът на болка и ужас. Просто се плъзна от външната му страна и го изтри от паметта си. Той вече беше невъоръжен и еднокрак инвалид, а Ричър никога не обръщаше внимание на еднокраките инвалиди.

Горилата с чука разполагаше с част от секундата, за да вземе решение. Би могъл да се завърти в посока на часовниковата стрелка, но то означаваше да направи нещо като пълен кръг, тъй като Ричър беше почти зад гърба му. Освен това между тях се свличаше тялото на приятеля му, който безпомощно очакваше директния сблъсък. Другата възможност беше да замахне назад на сляпо, с надеждата да има късмет и да улучи противника.

Той избра втората възможност.

Точно както очакваше Ричър. Очите му проследиха движението на ръката. Китката се извъртя назад, лакътят щръкна отвътре навън. В същия миг Ричър се разкрачи за максимална устойчивост, завъртя се в кръста и заби ръба на дланта си в сгъвката на лакътя. Огромната сила на замаха се насочи в една посока, но тежестта на чука я дръпна в обратната. Лакътната става на нападателя пропука, китката му се оказа прекалено изтеглена напред. Чукът започна да се изплъзва от пръстите му и той моментално реагира. Отскочи назад и надясно, търсейки позиция, при която лакътят да заеме нормалното си положение. Но инерцията го тласна в посока, обратна на часовниковата стрелка, и той изведнъж се озова очи в очи с Ричър, олюлявайки се в търсене на изгубения баланс. Още преди чукът да стигне до земята, главата на Ричър се заби в лицето му. Ударът беше страховит. После Ричър отскочи назад към смазаното субару. Секунда и половина му бяха достатъчни да планира следващите си действия.

Мъжът с френския ключ се търкаляше на земята. Зашеметен не толкова от болката, която тепърва щеше да се появи, колкото от ужасното прозрение за край на живота, който познаваше. Сбъднал се беше дълбоко вкорененият страх на спортиста от тежка контузия по време на мач. И мрачно бъдеще с патерици и бастуни, болезнено куцукане и никакви перспективи за работа. Другият нападател все още беше на крака, примигваше и се олюляваше, от носа му шуртеше кръв. С обездвижена ръка, с нефокусиран поглед и изпразнена от съдържание глава.

Цивилизованият човек, който живее в света на киното и телевизията и умее да се държи според правилата на феърплея, несъмнено би казал „стига“. Но Ричър не живееше там. В неговия свят невинаги започваш боя, но задължително го завършваш. Без да го загубиш, разбира се. Той беше наследил трудно събираната мъдрост на няколко поколения, според която най-лесният начин да загубиш една битка е да приемеш, че противникът е капитулирал, преди това да е станало факт. Затова той се обърна и пристъпи към онзи, който доскоро държеше чука, а после рискува да влоши състоянието на ръцете и юмруците си, нанасяйки му светкавичен ъперкът в триъгълника над мускулестия корем. Жесток и безпощаден удар в слънчевия сплит, нанесен бързо и със страшна сила. Противникът му се сгъна на две и политна напред. Ричър изчака главата му да стигне удобното разстояние до земята, след което му нанесе отмерен ритник в лицето. Обзет от известна доза милосърдие, той прецени, че е по-добре да му избие няколко зъба, вместо да му причини необратими мозъчни травми.