Лий Чайлд - Аферата

Изправих се на мястото, от което си бяха тръгнали, и отправих взор към друга черна кола, която се приближаваше от запад. Още един линкълн, бърз и стремителен, който леко се полюшваше от неравностите на пътя. С отлично пастирана каросерия и затъмнени стъкла. Профуча покрай мен, без да намалява скоростта, изхлопа на прелеза и изчезна от другата страна на малкото възвишение по посока на Келам.

Проследих го с поглед, после се обърнах и продължих пътя си. Нямах конкретна цел, тъй като бях приключил със задачите за деня. Вече бях огладнял и се насочих към ресторанта на главната улица. Салонът беше празен. Оказах се единственият клиент. На смяна беше вчерашната сервитьорка, която ме пресрещна още при гардероба и попита:

— Вие ли сте Джак Ричър?

— Да, госпожо — кимнах аз.

— Преди около час се отби някаква жена, която питаше за вас.

Сервитьорката се оказа типичната свидетелка. Тотално неспособна да опише жената, която ме беше търсила: висока или ниска, слаба или дебела, стара или млада. Нямаше никакъв спомен, не я беше попитала за името, не беше си съставила мнение за статуса или професията й, или какво я свързва с мен. Не беше видяла кола или друго превозно средство. Помнеше само усмивката и въпроса й: дали в града се е появил един много едър и много висок мъж, отговарящ на името Джак Ричър.

Благодарих й за информацията, а тя ме настани на обичайната маса. Поръчах си парче пай и чаша кафе, а след това я помолих за монети и й подадох банкнота от пет долара. Тя отвори касовия апарат и ми връчи фишек с монети от по двайсет и пет цента. После ми донесе кафето и каза, че паят ще бъде готов след малко. Аз прекосих празния салон по посока на телефонния автомат, разкъсах фишека с два пръста и набрах номера на Гарбър. Той вдигна лично още на второто позвъняване.

— Изпращал ли си други агенти тук? — попитах.

— Не. Защо?

— Някаква жена ме е търсила по име.

— Каква жена?

— Не знам. Все още не ме е намерила.

— Не е от моите — рече Гарбър.

— Освен това видях два линкълна, които пътуваха към Келам. Шефове от министерството или политици.

— Каква е разликата?

— Имаш ли нещо ново от Келам?

— Нищо, което да е свързано с шефове от министерството или с политици — отвърна той. — Чух, че Мънро е поел по някаква медицинска следа.

— Медицинска ли? Каква по-точно?

— Не знам. Да си открил медицински аспект в разследването?

— Свързан с евентуалния извършител? Не съм. С изключение на въпроса за охлузването, който ти зададох предишния път. Жертвата е ожулена здравата. Извършителят трябва да е в подобно състояние.

— Те всички са ожулени от чакъла. Вероятно имат някакво шантаво тренировъчно трасе, по което тичат до припадък.

— Включително и отряд „Браво“ въпреки скорошното си завръщане?

— Най-вече отряд „Браво“ след скорошното си завръщане. Тук става въпрос за високо самочувствие. Те са изключително твърди типове, или се мислят за такива.

— Открих регистрационния номер на смачканата кола. Светлосиня, от Орегон.

Продиктувах цифрите, които помнех наизуст, и чух как Гарбър ги записва.

— Обади ми се след десет минути — каза той. — Дотогава не говори с никого. С абсолютно никого, ясно?

Наруших заповедта и заприказвах сервитьорката. Благодарих й за пая и кафето, а тя остана край масата ми малко по-дълго от необходимото. Явно имаше нещо наум. Оказа се, че е разтревожена, защото признала пред непознатата, че ме е виждала. Беше готова да се почувства виновна, а аз останах с впечатлението, че Картър Кросинг е място, където никой не си пъха носа в чуждите дела, а малка част от населението просто не желае да привлича вниманието.

Казах й да не се тревожи. На този етап бях почти наясно със самоличността на тайнствената жена. По метода на елиминацията. Кой можеше да разполага с информация за мен? А дори и с физическо описание?

Паят беше отличен. Боровинки, добре изпечена кора, захар и сметана. Все нездравословни неща, без никакви растителни компоненти. Точно какъвто трябва да бъде. Ликвидирах го за десетина минути на малки парченца. После отидох до телефона и отново набрах номера на Гарбър.

— Проследихме колата — обяви той.

— И?

— Какво „и“?

— Чия е?

— Не мога да ти кажа.

— Наистина ли?

— Класифицирана информация, отпреди пет минути.

— Отряд „Браво“, нали?

— Не мога да ти кажа. Нито потвърждавам, нито отричам. Записал ли си някъде регистрационния номер?

— Не.