Лий Чайлд - Издирваният

— А откъде има този номер?

— От нашата база данни. Разполагаме с много номера.

— Говорил ли е с Гудман и преди?

— Не мисля. Обаждането на шерифа бе прието от нощния дежурен. Така започна всичко.

— Как да се оправя с тази машинка?

— Да не си решил да разговаряш с него? — погледна го с разширени очи Соренсън.

— Не бива да се чувства пренебрегнат от всички. Това ще му се отрази зле.

— Но той ще те познае по гласа. Току-що разговаряхте.

— Как звучеше Гудман?

— Като старец от Небраска.

— Как да се оправя с телефона?

— Сигурен ли си, че го искаш?

— Казвай, защото всеки момент ще се включи гласовата поща.

— На предното стъкло има микрофон. Просто натисни зеленото копче.

Ричър го натисна. Озвучителната система оживя, пресъздавайки с невероятна сила и яснота всички паразитни шумове на отворената телефонна линия. После прозвуча гласът на специален агент Пери. Рязък и леко напрегнат.

— Шериф Гудман?

Ричър свали дясната си ръка от кормилото и разтегна уста с помощта на кутрето си. Сякаш беше на зъболекарски стол с усторазшитител.

— Аз съм — рече той.

— Шерифе, говори Антъни Пери, началник на Оперативното бюро на ФБР в Омаха — екнаха тонколоните. — Бюрото проявява интерес към една ситуация, която се развива на ваша територия.

— Каква ситуация, сър?

— Предполагам, че вече познавате агент Соренсън от моето бюро.

— Снощи имах това удоволствие. Изключително способна млада жена. Трябва да се гордеете, че имате такива хора на свое подчинение, сър.

Соренсън отпусна глава на облегалката и затвори очи.

— Прав сте, но сега ви се обаждам за друго отвърна Пери. — Тази сутрин получихме доклад за отвлечено дете от щатската полиция на Небраска.

— Тъжно, но факт, сър.

— Предполагам, че в резултат на въпросния доклад агент Соренсън е потеглила директно към вас.

— Много добре — отвърна Ричър. — С радост ще ѝ помогна с каквото мога.

Устата му се разкриви в опит да преглътне слюнката, която се беше събрала около кутрето.

— Добре ли сте, шерифе? — попита Пери.

— Уморен съм — отвърна Ричър. — Аз съм възрастен човек и вече второ денонощие не съм мигнал.

— Днес не сте виждали агент Соренсън, така ли?

— Все още не, но я очаквам.

— Не е толкова просто, шерифе. Подозирам, че се е отклонила от пътя си заради един заподозрян, когото трябваше да докара в централата. Предполагам, че въпросният заподозрян е успял по някакъв начин да я обезоръжи и в момента я държи като заложница.

— Разбирам какво имате предвид, сър. Ситуацията наистина е сложна. Но вие не се нуждаете от разрешението ми, за да започнете да я издирвате. Имате пълното право да се грижите за своите служители и винаги сте добре дошли тук.

— Нямам достатъчно хора — отсече Пери. — Не можем да бъдем едновременно навсякъде. По тази причина ви моля да бъдете моите очи и уши в района, разбира се, с помощта на вашите хора. Ще го направите ли?

— Какво по-точно?

— Да ме уведомите незабавно, ако видите агент Соренсън или колата ѝ. И ако е възможно, да арестувате спътника ѝ.

— Описание?

— Едър мъж със счупен нос.

— Опасен ли е?

— Изключително опасен. Не се излагайте на ненужни рискове.

— Искате да кажете първо да стрелям, а след това да задавам въпроси?

— При създалите се обстоятелства това би бил един изключително сигурен метод на работа.

— Добре, мистър Пери, разбрах. Спокойно можете да зачеркнете окръга ми от списъка на проблемните си зони. Ако този мъж се появи тук, със сигурност ще бъде неутрализиран.

— Благодаря, шерифе. Високо ценя вашата готовност за сътрудничество.

— Тук сме, за да служим, сър — отвърна Ричър, измъкна кутрето от устата си и натисна червения бутон.

Соренсън мълчеше.

— Какво? — косо я изгледа Ричър. — Мисля, че се получи добре. Сега разполагаме с целия окръг. Можем да кръстосваме из него както си пожелаем.

— Ами ако се наложи да го напуснем? Нима не разбираш, че си обявен за издирване? Този човек иска да те смаже.

— Много хора са опитвали преди него — отвърна Ричър. — Но аз все още съм тук, а тях ги няма.

Километър и половина по-късно Соренсън набра един от джиесемите на криминолозите, но насреща не вдигнаха и тя се принуди да остави съобщение. Ричър го прие като добър знак, защото това най-вероятно означаваше, че хората ѝ работят напрегнато над масата за аутопсии в някоя морга. Не им завиждаше. Беше присъствал на много аутопсии като всяко ченге. Те бяха един съществен ритуал, който имаше пряко отношение към веригата веществени доказателства. Най-зле бяха полуразложените трупове на удавници, но силно обгорелите тела се класираха веднага след тях. Обработката им наподобяваше рязане на препечено овнешко.