Лий Чайлд - Издирваният

— Кой пита?

Продължителна пауза. Може би човекът насреща включваше подслушвателно устройство или настройваше джипиес. Или просто мислеше.

— Казвам се Пери — отговори най-сетне той. — Специален агент от ФБР и началник на Оперативното бюро в Омаха, Небраска. Казано иначе, пряк началник на агент Соренсън. А кой сте вие?

— Човекът, който шофираше онази кола в Айова — отвърна Ричър. — В момента агент Соренсън е мой пленник. Считайте я за заложник, мистър Пери.

Соренсън не каза нищо, но си личеше, че е бясна. Мъжът дишаше тежко в слушалката.

— Исканията ми са много скромни, мистър Пери — заяви Ричър. — Ако държите да си получите агент Соренсън жива и здрава, не трябва да правите абсолютно нищо. Не ми се обаждайте, не се опитвайте да ме засечете, не ме притискайте и не ми пречете по никакъв начин.

— Кажи какво искаш — изръмжа Пери.

— Току-що го направих.

— Мога да ти помогна. Ще работим заедно.

— Карал си курс за преговори с похитители, нали?

— Да.

— Личи ти, защото не ме слушаш. Искам просто да ме оставиш на мира.

— Какво си намислил?

— Да ти свърша работата.

— Моята работа?!

— В твоя район има убити хора и изчезнало дете. Би трябвало да предупредиш ЦРУ и Държавния департамент да си седнат на задниците и да мълчат, но не си го направил. Вместо това потъна. Така че не ми се пречкай и ме остави да ти свърша работата.

— Кой си ти, по дяволите?

Ричър изключи телефона и го подхвърли на леглото.

— Ти си луд! — прошепна Соренсън.

— Не съвсем — поклати глава Ричър. — По този начин той е чист, ти също, а работата ще е свършена. Всички печелят.

— Пери никога няма да направи това, което му казваш! Познавам го, Ричър! Няма да си седне на задника. Няма да ти позволи да го излагаш пред ЦРУ. Ще тръгне да те издирва. Ще организира преследване.

— В такъв случай да победи по-добрият — рече Ричър. — И друг път са ме търсили, но никога не са ме намирали.

— Не разбираш — направи гримаса тя. — Ще те проследи чрез телефона ми.

— Оставяме го тук, върху леглото. Ще си купим друг.

— Но той ще проследи колата ми, за бога!

— Няма да използваме твоята кола.

— Пеша ли ще се придвижваме?

— Не. Ще използваме колата на шериф Гудман. Тя си е тук, отпред. А на него вече не му трябва, нали?

Колата на Гудман продължаваше да стои по средата на пътя. Ключовете бяха на таблото, точно според очакванията на Ричър. Градските ченгета винаги си вземаха ключовете, но провинциалните го правеха много по-рядко. Нямаше нищо по-досадно някой хлапак да ти задигне патрулката по време на улично меле, но в провинцията подобна опасност почти не съществуваше. Това предопределяше и навиците.

В случая получиха и допълнителен бонус. Нямаше да се наложи да купуват нов телефон, защото джиесемът на Гудман се оказа на арматурното табло, окачен на стойката за зареждане, която беше съвсем същата като тази в колата на Соренсън. На дисплея бяха изписани две пропуснати обаждания — от джиесема на Соренсън и от диспечерския пункт на шерифската служба.

И двете получени след настъпването на смъртта.

Ричър отмести шофьорската седалка максимално назад и завъртя ключа на стартера. Колата беше краун виктория, абсолютно еднаква под капака с тази на Соренсън, но нейната имаше по-дискретен външен вид. Тази беше по-стара и по-захабена. Седалката беше продънена от тежестта на Гудман, приела формите на тялото му. Ричър изпита чувството, че внезапно е облякъл дрехите на мъртвеца.

— Къде отиваме? — попита Соренсън.

— Някъде, където има покритие. Трябва да изчакаме обаждането на твоите криминолози със сведения за аутопсията. Трябва да им звъннеш, за да получат новия ти номер.

— Даваш ли си сметка, че практически крадем тази кола?

— И какво от това? Кой ще ни потърси сметка? Не и онзи идиот Пулър.

Ричър обърна на алеята на Делфуенсо и пое обратно на югозапад, към главното кръстовище. Но едва бе изминал половин километър, когато телефонът на шерифа иззвъня. Продължителен писукащ сигнал, нищо особено.

На дисплея се появи код 402.

— Омаха — каза Ричър.

Соренсън се приведе да разчете останалите цифри.

— По дяволите! — промърмори тя. — Това е личният номер на шефа!

— Защо звъни на Гудман?

— Заради отвличането ми. В момента алармира силите на реда в Източна Небраска, а вероятно и тези в Айова.

— Не знае ли, че Гудман е мъртъв?

— Съмнявам се. Няма откъде да научи. Поне засега.