Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

От Стоктън пое по дългите и заобиколни пътища към Фресно. Там открадна шевролет, паркиран на паркинг, и тръгна по второстепенните шосета към Бейкърсфилд, откъдето взе автобус до Флагстаф. Добра се до гарата и си купи билет за Мексико.

Сега ще си вземе душ, ще хапне купената на една бензиностанция пица и ще се строполи в леглото в къщата, която е наел, близо до река Сонора.

Изключва двигателя и излиза навън в изгарящата жега.

Кварталът изглежда лъскав и изискан. Ярко боядисаните къщи са подредени една до друга, пред тях има просторни площи с пожълтяла от слънцето трева и насипан чакъл за паркиране. Нищо специално, но е прилично. Няма боклуци. Няма графити. По улицата не се мотаят банди. Място, в което би могъл да се впише за ден или два. Когато е абсолютно убеден, че вече не му пари на петите, ще хване самолета от международното летище „Гарсия“ и ще започне начисто.

Животът продължава.

183

БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН

Лекарите казват на Мици, че Амбър ше живее. Казват ѝ също, че е прекалено рано да се определи какъв точно ще бъде животът ѝ.

Куршумите са разкъсали тъканите, причинили са травми и са изпочупили кости. Възстановяването ще бъде бавно. Дълго. Болезнено.

Консултиращият я лекар, едър мъж, който прилича на белокос Уил Смит, има благи очи. От онези, на които Мици чувства, че може да се довери.

– Все още е в безсъзнание, госпожо Фалън, но жизнените ѝ показатели са добри и очакваме да се събуди съвсем скоро.

Мици отчаяно се опитва да получи добри новини, докато той я придружава до стаята на Амбър.

– Ще проходи отново, нали?

Лекарят се усмихва.

– Много се надяваме. Първо трябва да дойде в съзнание и да започне да общува с нас. После ще направим тестове.

Завиват зад ъгъла и в коридора Мици вижда стол, препречващ пътя към стаята. В него неудобно се е свила една позната фигура.

Елеонора Фрачи я поглежда с размътен поглед.

– От колко време си тук? – пита Мици.

– През цялото време. Трябваше да остана, докато дойдеш.

Италианката се изправя и се протяга.

– Изглеждаш ужасно – казва Мици, после разтваря ръце да я прегърне.

Двете се притискат силно, почти болезнено, опитвайки се да прогонят другата, по-силната болка.

Когато се откъсват, Мици хваща ръцете на италианката.

– Благодаря ти, че си била тук и си се грижила за дъщеря ми.

Елеонора кимва.

– Искаше ми се да мога да направя повече. – Посочва с глава към вратата. – Ще изляза и ще поседя малко там. После ще си взема душ, за да не изглеждам толкова ужасно.

Мици се усмихва и влиза в затъмнената стая. Първото, което забелязва, е бипкащият звук на машините. И че Амбър е облечена в розова пижама. Ако се види, направо ще откачи – никак не обича розово.

Отпуска се в стола до леглото и посяга към ръката ѝ. Вижда превръзката на отрязания пръст и почти се разплаква. Главата ѝ се изпълва с писъците, които бе чула по телефона. Думите на Амбър: „Порязаха ме, мамо!“.

Мици вдига ръката ѝ и нежно я целува.

– Всичко ще бъде наред, миличката ми. Мама е тук и всичко ще бъде наред.

184

КАРДИГАН, УЕЛС

Бронираната жилетка, която сър Оуен Гуин носи под дрехите си, е поела по-голямата част от взрива.

Но не цялата.

Не достатъчно.

Скритият в свещта С4 е детониран от разстояние точно когато той я е вдигнал от дясната ръка на националната уелска светиня. Тъй като посланикът е едър, тялото му е поело достатъчно от силата на взрива, за да спаси понтифика и заобикалящите го свещеници. Но не и себе си.

Взривът е откъснал предната част на лицето и върха на главата му. Ако бе стигнал няколко секунди по-рано, ако бе успял да дръпне свещта по-близо до тялото си, може би щеше да оцелее.

Ланс Боку съпровожда лейди Гуин по пътеката на църквата „Дева Мария на Кардиган“. След като останките на съпруга ѝ са отнесени в семейния параклис в замъка „Каергуин“, тя бе настояла да я отведат на мястото, където е прекарал последните си минути. Докато пътуват натам, Дженифър пуска отново и отново последното съобщение, което той бе оставил на телефона ѝ: „Обичам те, Джени. Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш“.

Световната преса е научила за посещението. Местната полиция е затворила улиците, опитвайки се да осигури малко уединение за вдовицата на един от най-изявените британски рицари. Боку е разположил наоколо достатъчно хора от Ордена, че да е сигурен в безопасността на района.

Пред църквата са струпани стотици букети, израз на съболезнованията, уважението и благодарността на хората. Сред тях са и венците от папата, от британския министър-председател и от американския президент.