Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Папата отваря кутията и изважда никога непалена свещ, донесена от Рим.

Появява се втори псалт, малко по-възрастен от първия, който носи дълъг церемониален инструмент за палене на свещи, изработен от месинг и дърво, на върха на който грее пламък. Изчаква търпеливо отстрани.

Бавно, с почит Светият отец поставя свещта в свещника в ръката на Дева Мария и се обръща за пламъка.

Изненадващо псалтът го изпуска.

Изтрополяването на месинга по пода предизвиква вълна на шок в църквата. Охранителите се напрягат. Ръцете се протягат към вътрешните джобове.

Но нищо не се случва. Нищо освен изтърван инструмент на църковната сцена.

Младежът го вдига. Услужлив свещеник се приближава и изважда от робата си малко неподходяща за мястото запалка „Зипо“. Чува се щракане и предназначеният за церемонията пламък е отново запален.

Светият отец изглежда напълно невъзмутим. Изчаква търпеливо свещеникът да се отдалечи и спокойно взема пламъка от ръката на почервенелия младеж.

Всички са вперили очи в свещта в ръката на статуята.

Всички, с изключение на Оуен.

Той оглежда църквата. Поглежда зад себе си, после обратно към олтара.

Папата се уверява, че свещта гори ярко и благославя статуята. На лицето му има сдържана, но категорична усмивка, когато се обръща към паството.

Оуен не чува какво казва. Мислите му са насочени към свещта. Тя е единственото нещо, което не е проверил лично. Сигурен е, че е проверена от Швейцарската гвардия, но той самият не я бе приближавал, което вероятно означава, че и никой от личния кръг на папата не е ангажиран с нея.

Напомня си за есемеса на Гарет. Атаката е била планирана за Ню Йорк и е била предотвратена. Кризата е свършила.

Но съмнението остава.

Поглежда отново към свещта и към другите, които светят в църквата. Тази в ръката на Дева Мария е по-дебела от някои, по-дълга от други, по-малка от повечето. Пламъкът е същият като на останалите. Наистина няма нищо необичайно в тази колона от восък, освен факта, че току-що тя бе благословена от човека, когото католиците смятат за най-светия мъж на света.

Вратата в задната част на църквата проскърцва. Някой се опитва да излезе, без да смущава литургията. Странно време за тръгване. До края на службата остават само няколко минути. Излизането се контролира от Швейцарската гвардия. Не биха пуснали никого да излезе. Не и сега. Най-вероятно излиза някой от тях.

Защо?

Оуен се опасява, че знае отговора.

Свещта може да съдържа ядро на C4, пластичен и стабилен експлозив, който не се детонира от пламък. Този, който го е поставил, може да го взриви от разстояние с детонатор. Би било подходяща постановка за човек с военни познания – като някой швейцарски гвардеец например.

Колебае се. Казва си, че не трябва да реагира, иначе ще го помислят за глупак.

Но не може да остави нещата така.

Скача от мястото си сред почетните гости и се спуска към олтара.

Чува се шумно ахване от всички страни. Двама свещеници се опитват да му препречат пътя. Той ги изблъсква встрани. Трябва да стигне до свещта. В най-добрия случай ще прилича на идиот. В най-лошия – ще застане на пътя на взрива.

Протяга ръка и избутва светия мъж встрани от олтара.

Отвън, на гигантските екрани и по телевизорите из целия свят милиони хора гледат ужасено.

Бомбата избухва.

Камък, стъкло и плът опръскват небето.

181

КАЛИФОРНИЯ

Частният самолет „Гълфстрийм“ на ТСОА не лети със скоростта на светлината, но са нужни само седем часа, за да стигне от Лондон до летището на Сан Франциско.

Мици е в състояние на шок през целия път. Мозъкът ѝ отказва да приеме, че и двете и дъщери са били простреляни и се борят за живота си.

Бронти и Далтън летят с нея. Колегата ѝ от ФБР мърмореше нещо за някакви подводни пещери на Лънди, които може да са артуриански гробници, но на нея не ѝ пука. Нищо вече няма значение.

Нищо, освен това да е до Джейд и Амбър.

Въпреки физическата и емоционална болка тя знае, че трябва да говори с Далтън. Има неща, които трябва да му каже.

Щом Бронти отива до тоалетната, Мици се премества на мястото до консула.

– Искам да знаете, че що се отнася до мен, случаят Голдман е приключен. Оценявам, че идвате в Щатите, наистина. И знам, че го правите не само защото си върнахте кодекса.

– Да, не е само заради това.

– Знам – усмихва му се тя успокояващо. – Приключихме. Всичко, което чух и видях в страната ви, е забравено.