Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Изправя се и възгласите стигат до нови висини. Тръгва към предварително уговореното място, където вече го очакват седемгодишно момченце и осемгодишно момиченце в нови училищни униформи.

Папата се привежда и разговаря с тях. Следва експлозия от светкавици на фотоапарати. Момчето му поднася Библия, момичето – букет цветя. Още светкавици. Вълната от възгласи и ръкопляскания го съпровожда по червения килим към охранявания вход на църквата.

Оуен вади телефона и се обажда на съпругата си.

Тя не отговаря.

Той оставя съобщение.

– Здравей, нищо специално. Пред църквата съм и се каня да влизам, така че ще изключа звука на телефона. – Прави пауза, после добавя: – Обичам те, Джени. Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш.

– Трогателно – казва глас зад него.

Глас, от който кръвта му изстива. Обръща се и вижда Жозеп Мардрид само на метър разстояние.

– Какво правиш тук?

На загорялото лице на врага му грейва ослепителна усмивка.

– Не бих пропуснал това за нищо на света – въздиша той и се прекръства. – Аз съм много религиозен човек.

– Ти си въплъщение на злото.

Мардрид изглежда доволен.

– Ще го приема като комплимент – кимва той и се вглежда в лицето на посланика. – Обичам църкви и гробища, а ти? Толкова много история и ритуали. Тайни, погребани под земята. Скрити, но толкова близо до това да бъдат разобличени. Разбираш за какво намеквам, нали? – усмихва се широко Мардрид. – Разполагам с един от твоите рицарски кръстове, Гуин. Първият от многото, които смятам да събера.

– Приемам го като признание за кражба, въпреки че това би било най-лекото ти престъпление. Там, където отиваш, няма да ти позволят да задържиш кръста.

Мардрид се изсмива.

– И къде точно отивам?

– Или в затвора, или в ада. Ако зависи от мен, и на двете места.

Испанецът разкопчава средното копче на сакото си.

– Съжалявам, че не мога да остана и да си побъбрим още, но имам работа – трябва да творя история – усмихва се и накланя глава. – Ще се постарая да върна кръста, за да те погребат с него.

Оуен се обажда на Кери Окланд, докато го наблюдава как се отдалечава към група испански дипломати.

– Жозеп Мардрид е тук.

– Какво?!

– С испанската делегация е. На входа на църквата.

– След минутка ще му поставя опашка.

Оуен затваря телефона и се присъединява към потока от хора, изпълващи църквата. Докато върви по централната пътека, разпознава английски, уелски и италиански министри, ръководителя на МИ 5 и началника на Швейцарската гвардия. Има телевизионни знаменитости, чиито имена не знае, както и малка група от местни енориаши.

Мардрид.

Не може да спре да мисли за него. Тук е, за да „твори история“.

Беше дошъл при него, за да се изфука с това. И беше споменал кръста. Оуен се оглежда, но не го вижда.

Заема мястото си на предната пейка. С периферното си зрение вижда Кери Окланд да говори с двама от агентите под прикритие.

В църквата започва да става неприятно горещо. Поглежда часовника си. Пет минути до началото на литургията. Вниманието му е привлечено от голямата бронзова статуя на Дева Мария и младенеца Исус. Когато папа Бенедикт я благослови през 2010 г. по време на посещението си в Лондон, тя бе определена като националната светиня на Уелс. Днес новият папа ще последва стъпките на Йоан Павел II, като благослови свещ и я постави в свещника в дясната ръка на Девата.

Телефонът в джоба му безшумно вибрира – съобщение. Той го изважда и дискретно поглежда екрана: „Джейд Фалън е простреляна в главата. Оперират я. Заподозряната Тес Уилкинс е мъртва. Ив“.

Оуен прибира телефона. Вратите в задната част на църквата се затварят със скърцане. Зазвучава музика на орган. Хората се изправят и приглаждат дрехите си, облечени специално за повода.

Най-великата литургия, която Уелс някога е виждал, ще започне всеки миг.

176

КАЛИФОРНИЯ

Крис Уилкинс решава, че е време да зареже форда. Вече го е карал по-дълго от планираното.

Летището на Стоктън е на по-малко от петнайсет минути от болницата. Беше се надявал да зареже колата там и да напусне щата, преди някой да започне да го търси. Но сега, след стрелбата, е прекалено рисковано.

Пътят пред него не предоставя никакъв шанс да отбие и да намери нова кола. Включва непроследимия телефон и звъни на Тес за трети път.

Никой не отговаря.

Заедно са повече от десет години и досега никога не се е налагало да звъни три пъти, за да я намери. Затваря, сваля прозореца на форда и изхвърля телефона. В страничното огледало вижда как апаратът пада на асфалта, отскача и изчезва в тревата край пътя.