Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Работата ми е да знам. Както казах, ние сме от една и съща страна. Колегите ми се опитват да помогнат на вашите колеги, а в момента Уилкинс бяга – Грийн бърка в джоба си и изважда лист хартия. – Резервирал си е самолетен билет от Стоктън след час. Обзалагам се обаче, че след хаоса тук ще го пропусне. – Вижда, че тя посяга към телефона си. – Вече имам човек на летището. И в парковете „Байрън“, и в „Ливърмор Трейси“, и в „Камп“. Но съм дотук. Нямам на разположение повече хора.

– И искате да покрия другите летища?

Той кимва:

– Имам чувството, че ще пробва да се измъкне от щата с частен полет и после ще се насочи към някое международно летище.

– Мога да го направя. Ще звънна в офиса.

– Добре. Дайте ми номера си и ще тръгвам. Ако открия нещо, ще ви се обадя.

Тя вади визитка от дънките си.

– Къде отивате?

– На юг.

– Мексико?

– Аха. Ако кара бързо и без спиране, е на шест часа оттук. Трябва да покрия всички варианти.

174

КАЛИФОРНИЯ

Полетът от Маунт Диабло до площадката за хеликоптери на болница „Джон Муир“ отнема няколко минути.

Ив Гарет лети с Джейд. Остава с нея, докато парамедиците я вкарват в спешното отделение. Когато вратата на операционното крило се затваря, покрай нея минава екип с носилка за тялото на мъртвата похитителка.

Агентката на ТСОА се почиства в тоалетната и се кани да си тръгне, когато един млад лекар с набола брада я хваща за рамото.

– По-добре изчакайте; шерифът ще иска да поговори с вас.

Тя избутва ръката му.

– Не ме докосвайте!

– Извинявам се – лекарят веднага дръпва ръката си. – Просто си върша работата.

Брюнетката бърка в джоба си и вади фалшива лична карта.

– Аз съм частен детектив. В службата му вече имат номера ми – казва тя и се запътва към изхода.

– Почакайте!

Ив спира и се намръщва.

– Моля ви. Има ли нещо, което можете да ми кажете за стрелбата – нещо, което ще ни помогне в лечението на жертвата?

Тя му казва малкото, което знае.

– Имате време, не е минал критичният срок. Бях там, когато я простреляха – не може да спре угризенията, които я измъчват. – Ако бях пристигнала секунди по-рано, хлапето изобщо нямаше да е ранено.

Той я успокоява.

– Парамедиците казват, че сте свършили чудесна работа. Дали сте ѝ шанс.

– Направих всичко по силите си.

Лекарят вади химикалка и се кани да запише нещо в папката, която носи.

– Колко време ѝ правихте изкуствено дишане?

– Пет-шест минути. Но ми се сториха много повече.

– Винаги е така – кимва той и отбелязва данните в папката. – Колко време мина, докато ѝ сложат кислородната маска?

– По-малко от десет минути. Все още ѝ оказвах помощ, когато пристигнаха.

– Това е добре. Липсата на кислород винаги е опасна за мозъка.

– Казахте „шанс“. Мислите ли, че ще се пребори?

Лекарят обмисля как да отговори и накрая решава да е откровен.

– Обикновено е трудно да се оцелее след рана в главата.

Лицето ѝ помръква.

– Но в този случай куршумът не е минал право през главата – продължава той и ѝ показва с китка траекторията на изстрела. – Детето е загубило голяма част от скалпа и костта, но не и от мозъка.

– Значи ще се оправи?

– Не мога да кажа. Бързата ви намеса и това, че не е била лишена задълго от кислород, са големи плюсове. В момента се борят с шока и раната, така че все още е далеч от оправянето. Но се държи и ако е борец, няма невъзможни неща.

– Със сигурност е борец. Свършихме ли?

– Да, благодаря ви.

Ив излиза през главния вход. Забелязва подредените отпред таксита, мята се на едно и се връща обратно на местопрестъплението. Ако има късмет, ще намери някакви следи къде може да е отишъл другият похитител.

175

КАРДИГАН, УЕЛС

На регистрационния номер на уникалния, правен по поръчка мерцедес бенц М клас пише SCV 1 – Stato della Citta del Vaticano – и той се движи изключително бавно дори по стандартите на провинциалния трафик.

Бавно, но съвършено навреме.

Папамобилът поема от импровизираната площадка за хеликоптери по А487 към препълнените с хора улици на Кардиган. Светият отец наблюдава обожанието зад бронираните стъкла и топло приветства колкото е възможно повече поклонници.

Невидимите пръстени на международната охрана са на линия, когато колата спира. Най-близо е Швейцарската гвардия, охраната на Ватикана, след това са британските тайни служби, а зад тях – агентите на Оуен.

Когато новият папа излиза от задната седалка на колата и слиза по хидравлично спускащите се стъпала, сред хладния уелски въздух се разнасят оглушителни приветствия. Той се усмихва и се оглежда, после коленичи и целува земята.