Нелсън Демил - Пантерата

Никой, в това число и моя милост, не коментира закъснението ми и се настаних на масата.

Не съм особен почитател на г-н Уолш, но уважавам труда му и разбирам под какъв стрес се намира. Иска ми се да мисля, че улеснявам работата му, но… ами, не е точно така. Случвало ми се е обаче да прикрия задника му и да го представя в добра светлина. Той прави същото за мен от време на време. За Том това е трампа. Защо тогава иска да ме прати в Йемен?

— Двамата с Кейт не сме обсъждали темата на съобщението ми — уведоми ме Том.

— Добре. — Дрън-дрън.

Кейт е агент от кариерата, което означава, че харесва шефа си. Или може би просто то харесва, което вероятно е причината аз да не съм луд по него.

Бърза справка за главен специален агент Том Уолш. Млад е за поста си (някъде към четирийсет и пет), изглежда добре, ако си падате по манекени от витрините, никога не се е женил, но поддържа дългогодишна връзка с жена, която е толкова погълната от себе си и нарцистична, колкото и самият той. Това добре ли прозвуча?

Колкото до управленския му стил, Том е малко сдържан към агентите от собствената си служба и е почти снизходителен към подчинените му детективи от НЙПУ. Изисква безпрекословна лоялност, но е забравил, че в същността си лоялността е реципрочно нещо. Том е верен на началниците си във Вашингтон; всички други според него могат да се заменят. Никога не забравям това, когато си имам работа лично с него. Като сега.

Човешките същества обаче са много сложни и ми се е случвало да видя и по-добрата страна на Том Уолш. Например в последния ни голям случай, свързан с либийския терорист Асад Халил, известен също като Лъва, Том Уолш прояви физическа храброст, която по нищо не отстъпваше на онова, което съм виждал през двайсетте си години в полицията и през четирите ми години в спецчастта. Ако не беше онази невероятно смела постъпка, когато рискува живота си, за да спаси живота на хиляди невинни, сега сигурно щях да се оглеждам за друга работа — договорът ми изтича другия месец.

Том започна по същество с думите:

— Ще започна по същество. — Погледна някакъв разпечатан имейл и ни съобщи: — От Вашингтон дойдоха две назначения извън страната.

— В Париж и Рим ли? — поинтересувах се.

— Не. Две задачи в Сана — отвърна той и ми напомни: — Това е столицата на Йемен.

— Няма да се получи — уверих го.

— Изслушай ме.

— Ако съпругът ми не проявява интерес, същото се отнася и за мен — заяви Кейт.

Всъщност не го каза точно така. Думите й бяха насочени към мен.

— Да чуем за какво става въпрос.

Благодаря, партньоре. Кейт винаги поставя кариерата и родината пред съпруга си. Е, невинаги. Но често. Водя си бележки.

— Едното място е за легат, а другото за човек от ЕСД — продължи Уолш. — И двете са в Сана, но с някои задачи в Аден. Посолството ни в Сана в момента няма юридически отдел, така че постът е нов и започва от следващия месец.

След това зачете длъжностната характеристика. Аз се изключих.

ЗВИ 2 2 За ваша информация — Б.пр. , легат е юридически аташе към американското посолство в столицата на страната или към консулствата в по-големите градове. В този случай ставаше въпрос за Сана и може би Аден — единствените два града в Йемен, доколкото ми е известно.

Подобно на много агенти на ФБР, Кейт е юрист, така че аз, детективът, заключих, че работата е за нея. ЕСД е „екип за събиране на доказателства“, еквивалент на криминалистите във ФБР, така че мястото най-вероятно беше за мен.

Сигурен бях, че самото престъпление е атаката срещу „Коул“ — кораб от ВМС, спрял за зареждане в пристанището на Аден. Това се случи на 12 октомври 2000 г., поради което ми се наложи да отида в Йемен през август следващата година. Разследването на терористичния акт продължава и ще продължава, докато всички свързани с него не си получат заслуженото.

Колкото до йеменската столица Сана, на арабски тя май наистина означава анус. И между другото, пристанищният град Аден също не е цвете за мирисане. Повярвайте ми.

Г-н Уолш продължи:

— Както Джон знае от предишното си посещение в страната, йеменското правителство ще издаде визи само за четирийсет и пет дни на ЕСД хората ни, които разследват атаката срещу „Коул“. Но с известен натиск обикновено успяваме да ги продължим до една година.

Година? Майтапиш ли се?

— Йеменците сътрудничат, но не напълно — изрази сериозното си мнение Уолш и обясни: — Вървят по тънката линия между натиска от Вашингтон и натиска от вътрешни и външни кръгове, които искат да изгонят американците от страната. Правителството в Сана в момента минава през антиамериканска фаза.