Нелсън Демил - Пантерата

— Един арабски господин ще дойде да се срещне с мен. Би трябвало да се появи сутринта. Ако закъснее или не носи паспорта си, бийте го до посиране, докато сляза за него.

Лари реши, че това е смешно. Кейт, която е момичето от постерите на ФБР, се престори, че не е чула, но докато пътувахме в асансьора, отбеляза:

— Том е прав. Ще се представиш по-добре в чужбина.

— Тук се представям чудесно.

— Всяка ислямска група за граждански права в града има плакат с твоята физиономия и надпис „Търси се“ в централата си.

— Просто се бъзикам — уверих я.

— Като оня път, когато удари иранския дипломат от ООН в слабините ли?

— Той сам стовари топките си върху юмрука ми.

Както и да е, стигнахме до офиса на 26-и етаж и се разделихме. Кейт е във фермата с клетки на ФБР, аз — на НЙПУ. Феберейците имат повече слънчева светлина, но пък ченгетата са по-близо до асансьорите.

Обадих се в ДИМ. Дирекция имиграция и митници е в същата сграда и работи в тясно сътрудничество с нас. Обясних на една позната от службата, Бети Алварес, че разполагам с потенциален информатор, който има проблем с работната виза. Прочетох й данните от бележника си и тя обеща да опита да го провери в базата данни.

— Имаш ли паспортните му данни?

— Не. Но ако се появи, ще ги имам.

— Добре. Обади ми се по-късно.

— Ясно. Ти тук законно ли си? — поинтересувах се.

— Джон, я си го начукай.

— Добре. Благодаря.

Тази сутрин се чувствах малко смахнато — несъмнено резултат от освобождаващия ефект от предстоящото ми заминаване за Сибир.

Използвах стационарния телефон да се обадя на Алим Расул. Алим е от НЙПУ и работи за АТС. Роден е в Ирак, но живее в Бруклин и се е прекръстил на Ал.

Той вдигна и аз го попитах:

— Тази сутрин наблизо ли си?

Последва секунда-две мълчание.

— Кори ли се обажда?

— Да. Наблизо ли си?

— Джон. Седя до теб.

— Добре. Знаеш ли арабски?

— Защо ми се обаждаш по телефона?

— Връзката е сигурна.

— Ти си шибан идиот!

— Аз? Ти си онзи, който продължава да говори по телефона.

Той затвори и дойде в кабинката ми.

— Какво има?

Обясних му за Набеел и казах:

— Искам да дойдеш в стаята за разпити.

— За да превеждам ли?

— Не, Ал. Просто искам да го държиш, докато му разказвам играта.

Ал се усмихна любезно.

— Имам среща с Уолш в девет — казах аз. — Ако Набеел се появи, докато съм с Ел Киселяк, нали ще слезеш да го вземеш?

— Разбира се.

— Очертава се да отсъствам известно време — уведомих го. — Май няма да е зле ти да поемеш този тип.

— Добре — каза той. — Къде отиваш?

— В Пясъчландия.

— Това е оскърбително название.

— Извинявай. Отивам в дупката Йемен.

— Преебал ли си нещо?

— Не напоследък. Повишават ме — изфуках се аз.

Ал реши, че това е смешно.

— А Кейт?

— И тя идва.

— Добре. Няма да си на сухо в Йемен.

— Така ли? Знаех си аз, че мацките там са стиснати.

— Мацките са си наред. Пичовете ще ти резнат оная работа.

И тъй, след всички разменени културни шеги и майтапи благодарих на Ал, че ще присъства на разговора (формално известен като разпит), и обещах да му донеса разпятие от Йемен.

Прекарах следващия половин час зад компютъра си, като преглеждах и допълвах случаите за онези, които щяха да ги поемат.

Кейт се появи в кабинката ми и каза, че е време да идем при Том.

— Още ли си съгласен с това? — попита ме, докато бяхме в асансьора.

— Винаги съм искал да ида в Швеция.

— Става въпрос за Йемен, Джон.

— О… Е, това е по-различно.

Слязохме на 28-и етаж (домашни потреби, надзиратели, неприятности и глупости) и тръгнахме към вратата на Том.

Вдигнах ръка да почукам и да отворя, но Кейт ме спря.

— Последна възможност.

Почуках и се обърнах към нея.

— Ти решаваш. Изненадай ме. — И добавих: — Спомни си за „Коул“.

Отворих и влязохме.

Том стана да ни посрещне и се поинтересува:

— Как прекарахте уикенда?

— Разгледахме изложбата на Моне в „Метрополитън“ — Осведомих го. — Освен това се уредих с мацка в събота вечер. А ти?

След като размяната на любезности приключи, той попита:

— Е, стигнахте ли до някакво решение?

— Приемаме назначението — каза Кейт, без дори да погледне към мен.

Том се усмихна.

— Добре. Сядайте.

В кабинета на Том има фотьойли и канапе около масичка за кафе и домакинът ги използва за важни хора или за онези, които трябва да бъдат прецакани с финес. Двамата с Кейт се настанихме с лице към прозореца. Том седна на канапето и започна: