Торн осъзна, че вече не чува звуците. Огледа края на гората — тишина. Гората замря. Стана за миг. Без драми, светлини или усещане за божествена намеса. Просто се беше случило.
Отец Тревър свали жезъла и обърна втренчения си поглед към множеството магьосници, които обкръжаваха къщата.
— Minimus homo, crux dominus 27 27 И най-незначителният човек е кръст Господен (лат.) — Б.пр.
, — произнесе той.
Торн, Кейхил и свещеникът се втренчиха в опустялото поле.
На Торн му трябваше известно време, за да осъзнае, че свещеникът се противопоставяше на мощта на магьосника със силата на молитвата. И докато невероятната гледка се запечатваше в паметта му, видя някакво помръдване зад Кейхил.
— Кейхил! — кресна той, а на шерифа това му стигаше. Той се завъртя, усещайки, че някой от магьосниците е наблизо. В следващия миг се счепка с един в броня, с извит меч в окървавената си ръка.
От сблъсъка Кейхил падна назад и Торн напели магьосника с шут в ребрата. Тримата се превърнаха в купчина от ръце и крака, нанасящи удари, които не попадаха в целта. Изкъртиха останките от парапета на верандата и се стовариха в тревата.
Торн не беше сигурен дали той или Кейхил стреля първи, но с това битката приключи. Той се надигна неуверено на крака и погледна надолу. Магьосникът лежеше неподвижно, а 45-калибровият пистолет на Кейхил пушеше до главата му. Торн се наведе и подаде ръка на шерифа, за да се изправи.
— Ти ли го уби?
Кейхил се изправи и измърмори:
— И да не съм, не е защото не се опитах. — Застана прав и хладнокръвно подритна мъртвия магьосник. — Могат да отнесат куршума… Ще се погрижа да го получат.
Докато бършеше чело с опакото на ръката, Торн забеляза, че отец Тревър влиза отново в къщата.
— С тия типове просто трябва да изгърмиш пълнителя.
— Хайде да влезем вътре.
— След теб.
В къщата Торн не се изненада да види свещениците събрани на съвещание. Не знаеше какво обсъждат, а и не го интересуваше. Той трябваше да проведе свое собствено съвещание.
Постави пистолета си на предпазител, докато асасините се събираха около него. Артемис беше свалил палтото си и арсеналът му беше изложен като на витрина. Така щеше да има по-лесен достъп до него.
— Използвахме различни техники — започна Артемис. — Първо, просто стреляхме по тях. Когато са струпани накуп, все ще улучиш някого.
— Обаче така харчите много муниции — вметна Торн.
— Да, но имаме още в колите. Поне десет хиляди дозвукови деветмилиметрови патрона.
Един от асасините използваше пушка помпа 12-и калибър с барабанен дисков пълнител, с която можеше да изстреля дванадесет патрона на полуавтоматичен режим. Той му подаде кутия патрони за мосберга.
— Очаквахме, че ще имаме нужда от повече муниции — простичко обясни Артемис.
Торн погледна кутията: 9.33-калиброви, което ще рече 8.5-милиметрови сачми.
— Ще свършат добра работа — каза той и отново погледна към Артемис. — Ако издържим до съмване, на какви подкрепления можем да разчитаме?
Той отговори с въздишка:
— Утре ще изпратят подкрепления, ако не чуят нищо за нас. Но ако до сутринта не го убием, Ианий бързо ще се справи с нашето подкрепление. С всеки час става по-силен, нашите хора няма да имат и малкото предимства, на които се радваме ние.
— Че какви предимства имаме ние? — изсумтя Кейхил. — Този тип може да превърне дървото в змия. Зная това, защото го видях!
— Ние предположихме, и то правилно, че Ианий е безсилен, ако не е в досег със земята — хладно отговори Артемис. — Разполагаме със свети мъже, които му се противопоставят. Освен това знаем как се движат неговите магьосници, познаваме тяхната тактика и оръжия. Знаем и как могат да бъдат победени в сражение, защото вече сме го правили.
— Артемис е прав — съгласи се горчиво Торн. — Ако забъркаме в това други хора, включително твоите заместници, Кейхил, просто ще ги пратим на смърт. Трябва да свършим с него още тази нощ.
Кейхил погледна през прозореца.
— Тогава по-добре да се приготвим, защото те идват отново.
При тези думи ядно защракаха затвори на пушки помпи и автоматични оръжия, а Торн се втурна към задната врата, за да погледне навън. Огледа края на гората, за да види дали дърветата са си на мястото. Не мърдаха.
— Слава Богу — несъзнателно измърмори той.
Най-ужасяващата способност на Ианий — да превръща неживи обекти в живи оръжия, беше пресечена. Молитвата на отец Тревър бе чута, но Торн знаеше, че за да се свърши веднъж завинаги, ще е нужно нещо повече от молитва. Свещеникът можеше да попречи на неговата магия, но Ианий можеше и да не разчита само на магии. С напредването на нощта той щеше да използва всякакви средства, за да завърши битката.
Читать дальше