Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Реджи прибра нещата обратно в кутията и я заключи в сейфа. После се върна в апартамента си, събра багаж в един сак, качи се в малката си кола и потегли към Хароусфийлд.

По пътя натам вече не мислеше за нищо друго освен за това как да направят втори опит да атакуват Фьодор Кукин. Не, не беше съвсем вярно. В мислите й непрекъснато се намесваше и един друг висок мъж с тъмна коса.

Къде ли беше Шоу сега?

Реджи току-що беше подминала град Лийвсдън и пое по завоите към имението, когато слънцето потъна зад притъмняващите облаци. Ако не друго, поне метеорологичните условия отговаряха на настроението й. Тя влезе през портала, паркира колата си, дълбоко си пое дъх и влезе в къщата.

Беше се обадила предварително, за да каже кога ще пристигне, и в библиотеката вече я очакваха професорът, Уит, Лиза и Доминик. Докато вървеше по коридора, тя видя и Найлс Дженсън — нейния колега, когото Шоу беше зашеметил във вилата в Прованс. Реджи му подхвърли телефона, който Шоу му беше взел.

— Как е? — попита тя и посочи голямата синина на лицето му.

— Все едно ме блъсна някакъв проклет танк — отговори Дженсън.

— Мисля си, че горе-долу това е станало.

Тя отново изпълни дробовете си с въздух, за да се успокои, и отвори вратата на библиотеката. Всички се бяха настанили от едната страна на дългата маса. Тя седна срещу тях и търпеливо им преразказа всичко, което си спомняше от времето на престоя в Горд, преди да им докладва за дните след това, прекарани с Шоу.

— И не си успяла да научиш нищо повече от него? — попита Малъри невярващо, като дори не се опита да прикрие недоумението си.

— Не е лесно да проведеш професионален разпит, докато си повръщаш червата — отговори тя. — А той не е от хората, които доброволно споделят информация. Очевидно има богат опит. С изключение на това, всичко друго са предположения.

— Но организацията му очевидно съществува официално, докато нашата — не — изтъкна Малъри.

— Искаш да кажеш, че могат да ни обвинят в опит за убийство заради всичко добро, което сме направили — каза Уит. — По дяволите, самият Кукин може да ни осъди и сигурно ще спечели делото. Може би всички трябва да си намерим адвокати.

— Не е смешно, Уит — сряза го Лиза. — Това може да застраши цялата ни дейност.

— Шоу не знае къде сме — каза Реджи. — Никога не съм смятала да го доведа тук.

— Нали ви казах? — възкликна Уит и се обърна към Реджи. — Освен това и Дом ни напомни, че си заслужила правото си на доверие.

Реджи погледна Доминик с благодарност, преди отново да се обърне към Малъри.

— Но това не е истинско решение. С техните възможности могат да ни открият. Със сигурност знаят как изглеждаме ние тримата.

— Предлагам всички да останете в Хароусфийлд до второ нареждане — каза Малъри.

Уит и Доминик бавно кимнаха в знак на съгласие.

Реджи обаче възрази:

— Първо трябва да се погрижа за някои неща, но после ще се върна и ще остана тук.

Малъри кимна.

— Добре. А сега да поговорим за по-важни работи, например за Фьодор Кукин и факта, че за съжаление е жив.

— Отново ще се заемем с него, както говорихме вчера — каза Уит.

— Всъщност, след като обмислих подробно този въпрос, съм съгласен с вашия Шоу — изненада ги Малъри.

Реджи, която не знаеше за предишния им разговор, попита:

— В какъв смисъл сте съгласен с него?

Уит отговори вместо професора:

— Има предвид оценката на ситуацията, която направи твоят приятел. Кукин ще започне да ни преследва. Вместо ние да го атакуваме, ще трябва да си пазим гърба.

— Ние също говорихме за това, точно преди да се разделим — каза Реджи.

Малъри се изправи, отиде до празната камина и изтръска пепелта от новата си лула в огнището.

— Така и предположих. Всъщност ми се струва, че тази друга организация може да се окаже по-подготвена да се справи с Кукин, отколкото сме ние.

— Но те няма да си мръднат пръста! — избухна Уит. — Нали ти казах? Те се изтеглят. Явно не ги интересува това, че той продава момичета за сексуални робини. След като се е отказал от търговията с ядрени оръжия, за тях всичко е точно.

— Такава е била ситуацията, преди да разберат кой е той всъщност — каза професорът и се обърна към Реджи. — Ти му каза, нали? Че Уолър е Фьодор Кукин.

— Да, той не знаеше за него.

Малъри се забави няколко секунди, докато разпали лулата си.

— Няма значение. Сега ще провери и това ще реши проблема. След като разбере, че истинският Киевски касапин е на свобода, има голяма вероятност да се заемат с него или да предадат случая на друга подходяща агенция.