Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Когато чу звънеца на входната врата, едва не припадна. Погледна часовника си. Точно осем часът. Тя довърши приготовленията си и бързо се спусна по спираловидното стълбище. Когато отвори вратата, Шоу вдигна две бутилки вино пред себе си.

— Сомелиерът в градчето се закле, че това са двете му най-добри бутилки червено, ако целта ми е да впечатля една забележително образована и заможна млада дама.

Реджи взе една от бутилките и погледна етикета.

— Не те е излъгал. Наистина съм впечатлена. Сигурно са ти стрували цяло състояние, дори в Прованс.

— Никога не съм позволявал на парите да ми пречат да се радвам на живота. Освен това като лобист съм свикнал да преговарям с хората, докато свалят цената.

Тя се изправи на пръсти, за да го целуне по бузата. После той я последва в кухнята. Погледът му се плъзна по извивките на ханша й, докато вървеше пред него.

— Липсва ли ти работата? — попита го тя.

— Не особено. Най-общо казано, плащаха ми неприлично много пари, за да помагам на други хора, които вече имаха прекалено много пари, да спечелят още повече.

— Подготвила съм всичко. Твоите инструменти те очакват.

Тя посочи назъбен нож и една дъска за рязане, които беше поставила до натрупаните зеленчуци.

— Добре, но първо да утолим жаждата си.

Той взе тирбушона от кухненския плот, извади тапата на едната бутилка, наля вино в две чаши и й подаде едната. Двамата се чукнаха и отпиха. После Шоу остави чашата си и взе ножа.

— Какво ще вечеряме? — попита той, като започна да реже зеленчуците.

— Основното е задушено пилешко със зеленчуци и няколко невероятни подправки, които ще запазя в тайна. Преди това имам плато от сирена, сухарчета и пълнени маслини. Има и салата, хляб и зехтин и един малък десерт с крем, който купих от пекарната, защото не мога да пека сладкиши. Кафето, разбира се, ще бъде френско еспресо.

— Звучи страхотно.

— Знаеш ли, колкото и да е потискащ Гоя като художник, днешният ден наистина ми достави удоволствие.

Той я погледна, докато тя разбъркваше задушеното.

— И на мен. Сигурно причината е приятната компания.

Реджи се намръщи.

— За да бъда съвсем честна, Евън ме покани да отида утре с него в Русийон.

Шоу наряза един домат и се зае с целината.

— Ще ходиш ли?

— Казах му, че ще отида, но мисля да пътувам отделно с моята кола.

— Добре.

— Струва ми се, че според теб не е съвсем добре.

— Ако зависеше от мен, нямаше да имаш нищо общо с този човек.

— Да, но не зависи от теб.

— Напълно осъзнавам това.

— Наистина ли смяташ, че е лош човек?

— Нека се изразя така: не ми се иска да пострадаш, за да се убедиш, че съм бил прав.

Тя се усмихна.

— Е, намирам известна утеха във факта, че ще бъдеш тук, за да ме защитиш.

Той започна да реже зеленчуците толкова яростно, че тя го попита:

— Какво има?

Шоу остави ножа и избърса ръцете си.

— Промяна в плановете ми. Налага се… налага се да замина утре. Трябва да се прибера у дома.

Тя пребледня.

— Да заминеш? Защо?

— Нещо се е случило със сина ми.

— Господи, съжалявам. Сериозно ли е?

— Не е болен или нещо такова. Проблемът е по-скоро емоционален, отколкото физически, но аз съм му баща и случилото се е достатъчно важно, за да прекъсна невероятното си прекарване тук.

— Разбирам защо те харесвам. Имаш правилни приоритети.

Шоу извърна поглед, засрамен от незаслужения комплимент.

— Но така няма да бъда тук, за да те защитавам.

— Аз само се шегувах. Работата ти не е да ме защитаваш.

Когато отново погледна към нея, тя се беше обърнала към котлона. Шоу долови и нещо друго в лицето й. Дали не беше облекчение? Дали тя всъщност не се радваше, че той си тръгва?

На вечеря двамата си говориха за незначителни неща, а с кафето и десерта приключиха сравнително бързо.

— Надявам се всичко да бъде наред със сина ти — подхвърли тя, докато той й помагаше да разчисти масата.

— Надявам се всичко да бъде наред и с теб.

— Не се тревожи. Ще се оправя.

Шоу нямаше как да знае какво си мисли тя в този момент.

А така и всичко с теб ще бъде наред.

По-късно, вече на входната врата, Реджи каза:

— Е, май трябва да се сбогуваме.

— Пази се — отговори той и добави: — Едва ли можеш да си представяш колко ценя времето, което прекарахме заедно.

— О, аз всъщност имам доста богато въображение.

Той си помисли, че това ще е краят, но после тя го прегърна и той отвърна на прегръдката й. Стори му се, че го прегърна малко по-продължително и по-силно, отколкото се очакваше. Но след това осъзна, че може би и тя си мисли същото за него.