Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Имаше две възможни причини Евън Уолър да го отвлече. Първата беше ревност — ако целеше да извади съперника си от играта. Втората беше разкриването на истината — ако беше разбрал кой всъщност е Шоу. Първата причина не изглеждаше толкова вероятна, особено след като Джейни беше огласила, че той сам излиза от играта. От друга страна, ако Уолър наистина беше разбрал кой е, защо още беше жив? Може би Уолър първо искаше да се наслади на успеха си. Може би искаше да го измъчва, както беше направил с терористите, преди да ги убие.

Шоу леко повдигна глава, когато вратата се отвори и в стаята влезе един мъж. Виждаше го само като силует в полумрака.

— Буден ли си? — попита мъжът.

— Да.

— Гладен ли си? Или жаден?

— Да.

Шоу си помисли, че ако го развържат, за да се нахрани и да пие, може да се появи възможност да избяга. Мъжът се приближи. Не беше от телохранителите на Уолър. Човекът държеше бутилка вода в едната си ръка и нещо в другата. Той отвори бутилката, но не развърза Шоу. Вместо това поднесе бутилката до устните му, така че да може да отпие.

— Искам само да ти кажа, че те държим на прицел.

Шоу погледна над рамото на мъжа и долови още едно присъствие в мрака.

Мъжът отмести бутилката и протегна ръка с парче хляб.

— Хляб и вода? — попита Шоу.

— По-добре от нищо.

— Ще ми кажеш ли защо ме ударихте по главата и ме отвлякохте?

— Общо взето, за твое собствено добро.

— Защо ли не ти вярвам?

— Не ме интересува на какво вярваш.

— Добре, а сега какво?

— Сега си седи спокойно. Ще се грижим за теб и ще ти даваме храна и вода, когато искаш.

— Ако пия толкова вода, в някакъв момент ще трябва да пикая.

Мъжът посочи наляво, Шоу видя тоалетната в сенките.

— Само ми кажи.

— Просто така?

— Както ти казах, просто си седи спокойно и скоро ще излезеш от тук.

— Къде е Уолър? — попита остро Шоу.

— Кой?

— Ето, пак не ти вярвам.

Мъжът заключи вратата след себе си, като остави Шоу в пълно недоумение. Той се заклати напред-назад, но бързо откри, че краката на стола са занитени за пода. Тези хора се бяха подготвили добре. Запита се на какво разстояние от Горд се намира. Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. Може би дори вече не беше във Франция.

Ако не бяха с Уолър, кои бяха те? Но не, разбира се, че бяха от неговите хора въпреки престореното невежество на похитителя. Шоу се питаше и какво ще си помисли Франк. Ако не се появеше на летището, Франк щеше да отиде в хотелската му стая. И тогава щеше да реши, че Шоу го е прецакал и е дезертирал.

Той се облегна назад и дълбоко си пое дъх. Нямаше никакви възможности за действие. А Джейни сигурно беше с Уолър точно в този миг. Или дори вече беше мъртва.

Докато се разхождаха по улиците на Русийон, Уолър подхвърли:

— Сякаш нещо те мъчи.

Реджи го погледна. Бяха пристигнали поотделно — тя караше с колата си след колоната от неговите автомобили. Русийон се отличаваше с целия чар на типичното провансалско селце, но към това се добавяше и ярката охра на повечето къщи.

— Просто съм уморена. Снощи не можах да спя много добре.

— Надявам се, че причината за това не е нещо, което те тревожи.

Той беше облечен с дънки и бяла риза, пусната над колана, и носеше кожени сандали. Голата му глава беше покрита с панамена шапка, за да защитава бледата му кожа от слънцето. Общият ефект предполагаше мила приветливост, но Реджи по някаква причина не можеше да я възприеме.

— Сигурно просто е закъснял ефект от часовата разлика. Но това селце наистина е красиво. Никъде не съм виждала такива цветове.

— Майка мие родена тук — заяви гордо той. — Спомням си това място много добре, защото идвахме често, когато бях малък.

Реджи спря да разгледа картината зад една витрина, но в действителност мислеше за друго. Питаше се как Фьодор Кукин беше успял да избяга през Желязната завеса, за да идва тук като малък — или по-скоро как родителите му бяха успявали да организират такива пътувания. Нали тогава придвижването е било строго ограничено. Баща му сигурно е бил много високопоставен в комунистическата партия, за да му позволят такава свобода. Освен това Реджи се питаше как така една французойка от Прованс се е омъжила за партиен функционер от Украйна. От друга страна, може би просто я лъжеше. Това всъщност беше много по-вероятно.

— Харесва ли ти картината? — попита Уолър зад рамото й.

Реджи продължаваше да разглежда мирната пристанищна сцена, изобразена на платното.