Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Как разбрахте, че той ги е убил?

— Не го знаем със сигурност, но току-що научихме и още нещо: една къща, в която Уолър според нас се е срещнал с терорист от средно равнище, е била взривена. Може би е загубил някои от хората си — или поне антуража, с който е пристигнал тук, е различен от обичайните му хора. Смятаме, че ислямистите са се опитали да го прецакат и да го убият, а той е отговорил на удара. Това със сигурност е една от възможните теории и според нас е правилната. Нещо не си представям точно този тип да се заеме да очисти почитателите на ядрените оръжия, за да спасява света. Той се интересува само от парите.

— Но, Франк… Няма никаква причина да мислим, че той няма да повтори този опит с други потенциални купувачи.

— Не ми се вярва. Цялата история привлече прекалено много внимание на места, на които той не иска да го забелязват. Твърде умен е, за да опита пак нещо подобно. Ще се върне към търговията си със секс робини, поне за няколко години. За това време и достъпът му по изотоп 235 U ще е свършил. Според нас той щеше да го получи от ядрените запаси, които руснаците разглобяваха и изпращаха на американците в рамките на споразумението за разоръжаване. След няколко години тези запаси ще свършат. Точно затова по-нагоре вече не смятат, че от тази операция има смисъл.

— Да, но смисълът на операцията беше да го отвлечем, за да го разпитаме. Той все още може да ни отведе до терористичната група.

— Не и ако е убил всичките й членове. Единственият, от когото наистина се интересувахме, беше Абдул Маджид, а той съвсем изчезна от радара. От разузнаването смятат, че Уолър е стигнал и до него. В крайна сметка вече няма кого да ни издаде.

— Но той пак е един от лошите. Току-що сам каза, че ще се върне към търговията с човешка плът. Трябва да бъде спрян.

Франк се изправи.

— Това не е наш проблем. Операцията официално е прекратена.

Той подаде на Шоу една папка с материали.

— Това е новата ти задача. Утре трябва да хванеш ранния полет за Мадрид, а от там продължаваш към веселото Рио де Жанейро. Ще се подготвиш по пътя, но става въпрос за китайска връзка с няколко склонни към насилие антидемократични лидери от Южното полукълбо. Моят колега в Южна Америка ще те посрещне, за да ти обясни по-подробно.

Шоу не взе папката от ръката му и Франк я подхвърли на бюрото.

— Утре сутринта? — попита Шоу. — Няма да имам време да приключа тук.

Франк, който се беше отправил към вратата, спря и се обърна към него.

— Какво има да приключваш, по дяволите?

— Дай ми още една седмица, Франк.

— Една седмица? Забрави! Заповедите ти са в папката. Заминаваш утре. Всичко е организирано.

— А ако не го направя?

Франк пристъпи по-близо до него.

— Наистина ли искаш да разбереш какво ще стане тогава?

— Мисля, че ще ми се наложи.

— Заради нея? Нали ми каза, че не се случва нищо?

— Казах, че не се случва нищо романтично. Но не мога да я оставя сама с Уолър. Така все едно подписвам смъртната й присъда.

— О, я стига. Нали вече говорихме за това? Нищо няма да й направи. Все пак сме в Прованс. А и дамата не е изоставено сираче от някаква барака в провинцията Гуангдонг, за което никой не го е грижа. Тя изобщо не е по неговия вкус.

— Ако я поиска, ще я вземе. Не се съмнявам в това. А аз съм почти сигурен, че я иска. Затова те моля за малко съдействие пред шефовете. Нужно ми е само малко допълнително време.

Не Франк вече се беше обърнал.

— Качи се на самолета утре сутринта, Шоу. И спри да се правиш на ангел-пазител. Не ти отива.

Шоу ритна вратата след него, за да се затвори.

Уолър я хвана за ръката.

— Липсваше ми, Джейни.

— Не се съмнявам, че си намерил с какво да се занимаваш.

— Може ли да попитам къде беше днес?

Реджи си пое въздух и отговори:

— Ходих до Ле Бо дьо Прованс, за да видя изложбата на Гоя.

Усмивката на Уолър се стопи.

— Много жалко. Както вече ти обясних, надявах се да я разгледаме заедно.

— Съжалявам — отвърна троснато тя.

— Сама ли беше?

— Евън…

— Разбирам. Не се съмнявам, че вие двамата сте си прекарали страхотно — каза той с известна горчивина.

— Виж, съжалявам. Беше импулсивно решение. Наоколо има много други места, които можем да посетим.

Това сякаш повдигна духа му.

— Права си. В такъв случай може ли да те поканя на вечеря днес? Във вилата ми. За мен ще бъде чест. Ангажирал съм местен готвач.

— Всъщност вече имам планове за довечера. Бил ще идва на гости и ще готвим вкъщи.