Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Значи Бил ще идва. Предполагам, че не можеш да отмениш срещата с Бил ?

— Не, но нямам никакви планове за утре или вдругиден.

— Тогава нека да заема това време още сега, както и всички следващи дни. Всъщност можем да отидем до Русийон още сутринта.

Реджи се престори, че обмисля предложението.

— Съгласна съм, но нека не избързваме с други уговорки.

— Отлично — каза той и се наведе да целуне ръката й.

Реджи се обърна, когато видя един слаб мъж да излиза от вилата на Кукин и да се приближава към тях. Тя забеляза, че леко накуцваше. Беше облечен със син панталон и жълт пуловер без ръкави, под който носеше бяла риза.

Кукин се изправи.

— А, Алън, Нека да те запозная с тази очарователна млада дама. Алън Райс, Джейн Колинс.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Алън е моят бизнес партньор. Непрекъснато работи, но успях да го убедя да дойде поне за малко.

— Добро решение, Алън — каза тя. — На света няма много други места като Прованс.

— И Евън все това ми повтаря.

— Е, пожелавам ти приятно прекарване.

— Точно това планирам.

По-късно същата вечер Реджи седеше на леглото си и гледаше плочките на пода. След няколко дни всичко щеше да свърши. Но междувременно тя нямаше право на грешки, трябваше да изиграва идеално всеки ход, а въпреки това всичко можеше да се обърка. Знаеше, че Фьодор Кукин вече е в ръцете й. Но имаше достатъчно мисии зад гърба си, за да знае и нещо друго: невинаги всичко беше такова, каквото изглеждаше. Нямаше съмнение, че е лукав, затова не биваше да приема, че го е заблудила напълно. Той безупречно играеше ролята на по-възрастен ухажор, но може би всичко беше само това: една роля.

Реджи скри лице в ръцете си. Работата, която си беше избрала, не беше лесна. Тя буквално не можеше да има доверие на никого. А и нещо друго я измъчваше.

„Злото дебне във всеки от нас.“

Макар че открито беше изразила несъгласието си с думите на Кукин, в действителност виждаше истината в тях. Всъщност от една определена гледна точка и работата й в екипа на професора също беше зло. Съдия, съдебни заседатели и палач в едно. Коя беше тя, за да взема такива решения? Какво й даваше това право? А не биваше да забравя и причината да избере подобен живот. Пред очите й се появи лицето на мъртвия й брат. Само на дванайсет, едно невинно дете. Беше трагична загуба.

Тя бързо отиде в банята, пусна водата и наплиска лицето си. Трябваше да спре да мисли за такива неща. Време беше да се съсредоточи.

Разиграваше Бил срещу Кукин единствено заради успеха на мисията. Цялото време, което прекарваше с когото и да е от двамата, беше заради мисията — или поне така си повтаряше. Бил Йънг беше просто удобна фигура на шахматната дъска, нищо повече.

Нещо за миг прекъсна в мозъка й като ефекта от близка светкавица върху включен телевизор. Когато синапсите й отново заработиха както трябва, от това прозрение й се зави свят.

Ако Кукин си мисли, че наистина се интересувам от Бил, той може да…

Част от Реджи беше хладна и пресметлива. Тази част казваше, че косвените жертви са неизбежни, но ако мисията е успешна, те са оправдани. Друга част от нея обаче беше отвратена от перспективата да загине невинен човек, за да може тя да удари мишената си. За нея това беше самото въплъщение на онова зло, срещу което твърдеше, че се бори.

Опитай се да разсечеш възела, Реджи.

Но тя вече беше задвижила всичко. Как беше възможно да го спре сега?

Реджи се съблече и влезе под душа, като се търкаше толкова силно, сякаш искаше да свали кожата от костите си. После се облече с дънки и тениска, слезе на долния етаж, намери кошницата си за пазар и излезе от вилата, за да отиде до градчето. Мина през една задна врата, която извеждаше на павираната пътека, за да не се налага да се среща със своя съсед.

Върна се час по-късно, напълнила кошницата си с продуктите за вечеря. Тя подготви кухнята, освежи се в банята и се преоблече в бяла пола и светлосиня тениска без ръкави. Остана боса, защото хладният допир на плочките й харесваше. Отдели доста време на косата и лицето си пред огледалото в банята — цели пет минути избира подходяща огърлица и обици.

После застина, вторачена в гримираното лице и очите си, които изглеждаха още по-големи с помощта на спиралата и очната линия.

Ревност. Единият срещу другия. Нищо повече.

Гласът на Уит отекна в главата и. „Значи всичко е свързано с мисията?“

Тя не откъсваше поглед от отражението си в огледалото. Винаги е било свързано с мисията. Още едно чудовище, което щеше да задраска от списъка. Не искаше нищо повече. И нямаше значение как ще постигне тази цел.