Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Шоу вдигна визьора на каската си и огледа мъжа. Не беше много по-висок от Джейни, но дори под костюма се виждаше, че е жилав, без нито грам тлъстини. Косата му беше къдрава, брадичката — остра, съсредоточеният му поглед не пропускаше нищо, а ръцете му изглеждаха силни и сръчни. Шоу заключи, че мъжът е десничар, защото сакото му беше ушито по-широко от лявата страна, за да скрива кобура под мишницата.

— Къде сте тръгнали? — попита вежливо Паскал.

— Изпращам дамата — отговори Шоу. — И като се има предвид, че улицата не е частна, не знам защо изобщо го обсъждаме.

С периферното си зрение Шоу забеляза, че Реджи притеснено се размърда. Усети как един от ноктите й се забива отстрани в тялото му.

Паскал се обърна и загледа двете вили.

— Вие ли сте наели тази вила? — попита той и посочи дясната сграда.

— Да — отговори Реджи, без да вдига визьора на каската си.

Мъжът я изгледа вторачено от глава до пети — от каската до дългите й голи крака.

— Значи вие сте Джейн Колинс?

Сега вече Реджи рязко вдигна визьора си.

— Откъде знаете?

— Брокерката от агенцията за недвижими имоти беше много услужлива.

— Това е нарушение на личната неприкосновеност.

— Не — възрази спокойно Паскал. — Просто е част от работата ми.

— Каква е тази работа? — обади се Шоу.

— Да кажем, че се занимавам с управление на сигурността.

— Можем ли вече да тръгваме? — попита Реджи.

— Разбира се. Просто ще дойда с вас, за да се уверя, че всичко е наред.

— Мисля, че дамата няма нужда от помощ — каза Шоу.

— Недей, няма проблеми — обади се бързо тя.

Веспата на Шоу изпърпори нагоре до вилата, като осветяваше пътя с единствения си фар, а мъжът ги последва. Сега видяха, че там е паркиран не само микробусът ситроен, но и два големи джипа, които някак си бяха успели да се изкачат по тесните улици от центъра на Горд, без да изпочупят страничните си огледала. Освен това всички лампи във вилата светеха. Шоу забеляза сенки, които преминаваха зад един от прозорците.

Двамата слязоха от веспата и Реджи отвори вратата. Чу се бибипкането на алармата.

Паскал, който беше спрял близо до скутера, кимна одобрително.

— Радвам се, че използвате алармата, госпожице. Допълнителната безопасност никога не е излишна.

— Искаш ли да вляза, Джейни? — попита Шоу, докато Паскал стоеше и ги гледаше.

Реджи се поколеба, но накрая каза:

— Не, няма проблеми. Уморена съм. Благодаря за вечерята.

Тя затвори вратата, а Шоу отново яхна скутера.

— Готина мацка — отбеляза Паскал.

Шоу познаваше мъже от специалните части навсякъде по света, които изглеждаха точно като този човек. Те винаги печелеха срещу високите атлети с мускули, изградени във фитнеса. В тази професия най-важното не беше силата или дори бързината, а издръжливостта. В техния свят костенурката винаги имаше предимство пред заека. Тези мъже можеха да се бият не по-зле от най-добрите, да откъсват крилцата на пчела с изстрел от четиристотин метра, да променят плановете в движение, да разчитат сложни карти на бегом, да се прикриват съвършено, когато се налага, и да смачкат противника като валяк, когато прикритието им бъдеше разкрито. Но в крайна сметка всичко опираше до способността да оцелееш. Изхождайки от тази логика, Шоу никога не беше наблягал на вдигането на тежести, а вместо това беше изтърквал подметките на маратонките си от тичане нагоре по стръмното и обратно надолу. Този тип издръжливост, точният мерник и здравите нерви определяха кой ще се прибере жив и здрав и кой ще прекара остатъка от вечността в ковчег.

Той се отърси от тези мисли, когато Паскал пристъпи към него.

— Имате ли нужда от нещо друго? — попита той. — Ако не, ще ви помоля да си тръгвате, за да мога да проверя района.

Мъжът всъщност действаше много професионално — без да отправя открита заплаха. Наистина беше добър. Но човек като Уолър можеше да си позволи най-доброто. Шоу се върна обратно в хотела си и се обади на Франк.

— Добре — каза Франк, след като Шоу завърши доклада си. — Играта започва. Дръж ме в течение.

Шоу се преоблече, изчака още три часа и отново излезе, този път пеша, като преди това взе от сейфа на хотела уреда си за нощно виждане, който приличаше на обикновен фотоапарат. После се плъзна по тъмните улици на Горд. При обичайни обстоятелства щеше да се радва, че целта е пристигнала по разписание. Макар че наемът на вилата беше платен, а частната обиколка на Ле Бо — фиксирана за определен ден и час, плановете винаги можеха да се променят и нямаше гаранция, че Уолър наистина ще се появи в Прованс. Шоу обаче не се радваше. Целта беше тук, но тук беше и Джейни Колинс. А Шоу подозираше, че това няма да доведе до нищо добро.