Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Реджи чу клаксона и погледна часовника си. Закъсняваше. Тя надникна през прозореца. Шоу седеше на своя скутер „Веспа“ близо до входната й врата. Беше облечен с бежов спортен панталон и бяла памучна риза, пусната над кръста. Носеше мокасини без чорапи. Тя почука по стъклото, за да привлече вниманието му, и вдигна два пръста.

Реджи бързо приключи с обличането и си сложи обиците. След това оправи косата си пред огледалото, макар че нямаше особен смисъл, след като предстоеше да се вози на скутер. Накрая приглади роклята си. Нарочно беше избрала тясна рокля. Не искаше полата й да се вдигне над главата, докато се носят по селските пътища на Южна Франция.

Сложи си червило и забърза надолу по стълбите. Заключи входната врата и помаха на Шоу.

— Изглеждаш страхотно — отбеляза той.

— Това беше целта — засмя се тя. — Ти също изглеждаш добре по един небрежен начин. Изобщо не приличаш на лобист. Впечатлена съм.

— Добре, защото това пък беше моята цел.

Тя се качи зад него и си сложи каската, която той й подаде.

— Хубав скутер — отбеляза тя, като погали светлосиния метал на корпуса.

— Най-добрият начин за придвижване тук. Дръж се.

Тя го хвана през кръста и се притисна към гърба му. Когато усети ръцете й върху тялото си, по гръбнака на Шоу сякаш протече ток. Усещането беше толкова силно, че той дори трепна.

— Добре ли си? — попита го тя.

— Нищо ми няма. Просто гърбът ме боли от гребането.

Той натисна газта и двамата потеглиха с около двайсет километра в час. Когато стигнаха до основното шосе, той увеличи скоростта двойно.

— Къде отиваме? — подвикна той през рамо.

— Аз ще те побутвам, когато трябва да завиеш.

Той кимна, за да покаже, че е разбрал.

Петнайсет минути по-късно вече се изкачваха по един стръмен хълм, а 125-кубиковият двигател на веспата виеше в знак на протест. Шоу намери място за паркиране, после двамата свалиха каските си и той ги закрепи за мотопеда. Продължиха пеш до ресторанта, който беше само на половин пресечка, и седнаха на терасата с изглед към долината.

— Добър избор — каза Шоу, докато гледаха пейзажа.

— Храната също е прекрасна — каза тя.

След като поръчаха, и двамата по навик отделиха няколко секунди, за да огледат масите наоколо. После отново насочиха вниманието си един към друг.

— Значи си разведен, с две деца? Къде са те сега, при майка си?

— В момента да, но ги гледаме и двамата.

Шоу отчупи от хляба, потопи го в пресния зехтин и отпи от виното си.

— А ти? Знам само, че си богата.

Тя сбърчи нос.

— Горе-долу това е всичко. Занимавам се с няколко благотворителни кампании. Но най-вече пътувам — предполагам, че търся нещо. Просто не съм сигурна какво точно е то.

Тя също отпи от виното си и прибра косата си зад ухото. Не гледаше към Шоу — очите й бяха насочени някъде зад гърба му. По някаква причина Реджи се затрудняваше да играе ролята си пред него.

— Струва ми се, че мислиш прекалено много — каза той. — Отпусни се. Нали си на почивка.

Тя прокара пръста си по ръба на винената чаша.

— Как смяташ, какви са тези хора, които са взели под наем вилата до моята?

Той сви рамене, но отговори:

— Всъщност имам една идея.

Заинтригувана, тя се наведе към него. Шоу се усмихна.

— Не очаквай чак толкова много. Проверих в агенцията за недвижими имоти в градчето, но те не отговарят за тези вили и не знаят нищо.

Нямаше никакво намерение да си признае, че всъщност е говорил точно с агентката, която уреждаше отдаването им под наем, нито пък че е наясно, че и тя е направила същото.

— Добре — каза Реджи. — И какво?

— Мисля, че може да е някакъв политик. Нали се сещаш? Те пътуват с антураж. Изпращат охраната си предварително и други такива. Когато бях във Вашингтон, постоянно виждах такива неща.

Реджи се облегна назад, като се опитваше да не показва разочарованието си.

— А може и да е някой много богат, доста по-богат от мен.

— Да, като Бил Гейтс или Уорън Бъфет.

— Или мафиот. Нали каза, че един от мъжете изглеждал опасен.

— Е, сигурно дори Бил Гейтс не наема охранители, които приличат на програмисти. Човек трябва да изглежда опасен, за да върши тази работа.

— Сигурно си прав.

— Ще трябва просто да почакаме и да видим кой ще се появи във вилата.

Донесоха им храната и разговорът продължи в други посоки. Два часа по-късно подкараха обратно към Горд в гаснещата светлина на деня. Когато Шоу зави по пресечката към вилата на Реджи, на пътя им се изправи мъж в черен костюм и бяла тениска, за да им попречи да минат. Наложи се Шоу да натисне спирачката толкова рязко, че Реджи се блъсна в него и едва не падна от скутера.