Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Не ми пука за мацето. Единственото, което ме интересува, е той да отиде до Ле Бо навреме.

Франк помълча и заплашително добави:

— И се надявам, че това е единственото, което интересува и теб.

Шоу бавно остави телефона. Беше професионалист и се занимаваше с това много отдавна. Един-единствен път беше изгубил контрол, и то защото си беше позволил нещо друго да привлече интереса му и то не беше свързано с мисията. Добре де — някой друг.

С лятна рокля, сандали и яркосиня кърпа на главата Реджи отключи вратата на вилата си, излезе навън и едва не се блъсна в него. Тя вдигна поглед и лично се убеди, че на живо изглежда още по-страховит, отколкото на старите снимки. Беше облечен с черен панталон и бяла риза с къси ръкави, прибрана в панталона, така че да показва стегнатото си тяло. Макар и над шейсетгодишен, беше запазил повечето от младежката си мускулатура. Раменете му бяха широки, ръцете жилави, а бедрата му изглеждаха стегнати под черния плат. Но това, което привлече вниманието й, бяха очите му.

Беше срещала очите на много масови убийци, но силата в погледа на Фьодор Кукин беше на съвсем друго ниво. Очите му изглеждаха способни да изтръгнат направо от душата й всяка нейна тайна. В сравнение с него престарелите нацисти приличаха на уплашени деца.

Той протегна ръка към нея.

— Явно сме съседи. Евън Уолър.

Украинският му акцент беше изчезнал.

Тя стисна ръката му и усети как дългите му пръсти обхващат нейната.

— Джейн Колинс.

Мъжът стоеше толкова близо до нея, че я караше да се чувства неудобно. Беше с десет сантиметра по-нисък от Шоу, но въпреки това се извисяваше над нея.

— Разбрах, че снощи сте имали известно неразбирателство с един от хората ми. Вината е изцяло моя. Можете да бъдете спокойна, няма да се повтори. Бих искал да ви се реванширам. Какво ще кажете да вечеряме заедно тази вечер? В моята вила или в очарователното селце на върха на скалите?

Едрото му тяло сякаш я притискаше, докато тя обмисляше предложението му. За миг надникна над рамото му и забеляза двама от неговите хора, които не откъсваха поглед от тях. На устата на единия беше залепнала тънка усмивка. Реджи си помисли, че вероятно е същият, който я беше видял гола до басейна. Мъжката похот беше също толкова лесна за разчитане, колкото детските буквари. Другият беше по-дребният мъж, когото беше срещнала предишната вечер. По някаква причина той и се струваше още по-отблъскващ от едрия си колега.

— Много мило от ваша страна, но…

Той се усмихна обезоръжаващо и каза свойски:

— Не, не, помисли си, преди да ми откажеш, Джейн. Дори не те оставих да заключиш вратата и ти се нахвърлих. Извинявай. Ще очаквам да ми отговориш по-късно през деня.

Той погледна към плетената й кошница.

— На пазар ли отиваш?

Тя кимна.

— Два пъти в седмицата правят чудесен пазар в центъра на градчето. Продават всичко — от дрехи до зеленчуци.

— Значи трябва и аз да го проуча. Имаш ли нещо против да дойда с теб? Денят е чудесен и искам да се поразходя.

— Сега ли пристигат?

Той я хвана под лакътя, така че тя беше принудена да закрачи до него. Жестът беше внимателен и сякаш естествен, но Реджи нямаше друг избор да му се противопостави, освен ако не изтръгне насила ръката си от хватката му.

— Да, беше дълъг полет. Сега живея в Канада, където съм роден. Преди това бях в Хонконг. Полетът до там е още по-дълъг. Била ли си в Хонконг?

Реджи поклати глава.

— Този град притежава енергия повече от всеки друг. — Той се усмихна и добави: — А и там можеш да се сдобиеш с всичко, което поискаш. Но ти си американка, нали така? Значи си свикнала да получаваш каквото искаш.

— Защо реши, че съм американка? — попита тя с престорена подозрителност.

— Просто направих предположение на базата на акцента и външния ти вид. Греша ли?

— Не, наистина съм американка.

— Значи сме съседи и от тази гледна точка. Живеем в съседни държави. Мисля, че съдбата има пръст в това.

— Когато се прибрах снощи, хората ти вече знаеха името ми.

Кукин небрежно махна със свободната си ръка.

— Стандартна процедура за безопасност. Аз съм много богат човек, нали разбираш. Живея твърде скучно и не знам да имам врагове. Но от компанията, която управлявам, настояват за тези предпазни мерки. — Той се засмя и каза: — Все пак съм канадец, а ние сме миролюбив, работлив народ. — После я потупа по ръката и добави: — Гарантирам, че повече няма да нарушаваме личното ти пространство.