Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Наистина ли? А това включва ли да не ме шпионирате, докато плувам?

Тя не използваше предимството на уреда за нощно виждане на Шоу, но с периферното си зрение беше забелязала предишната вечер как този мъж я наблюдаваше над стената. А и Доминик го беше потвърдил по слушалката в ухото й. След като бяха получили от Шоу информацията за любопитния охранител, бяха организирали наблюдателен пост само на половин километър от мястото на Шоу на върха на скалите. Въпреки това никой от двамата не подозираше за присъствието на другия.

— Наистина ли гарантират? — попита Реджи. — Човекът от охраната ти ми се стори много настоятелен.

Кукин грейна, докато я галеше по ръката.

— Наистина. Той работи за мен. А аз виждам, че ти си чудесна млада жена, с която се чувствам в пълна безопасност.

Нямам търпение да ти докажа, че грешиш, Фьодор.

— Освен това разбрах, че снощи си била с някакъв мъж. Моля те, кажи ми, че сте само познати, така че да не губя надежда да те виждам понякога, докато съм тук.

— Запознахме се съвсем наскоро.

— Великолепно. Значи нямаш съпруг или сериозен приятел?

— Не — отговори тя и вдигна очи към него, като се преструваше на объркана от въпроса.

Кукин, изглежда, разтълкува погледа й точно така, както тя искаше.

— Не, не. Аз съм ерген, но бих могъл да имам деца на твоята възраст, мила. Това е само прищявка на един стар човек, който иска да се порадва на невинната компания на красива млада жена, нищо повече.

— Не изглеждаш толкова стар — отбеляза игриво тя.

— Току-що ме направи още по-щастлив.

— Значи си сигурен, че не искаш нищо повече?

— Играеш ли си с мен?

— Може би мъничко.

— Добре, това е хубаво начало. Идвала ли си преди в Прованс?

— Само веднъж.

— Аз често идвам тук. Ако ми разрешиш, ще ти покажа някои от красивите места наоколо. Пале де Пап, или Двореца на папите в Авиньон, най-добре запазения римски акведукт в Пон дю Гар, пещерите с изложбената галерия в Ле Бо дьо Прованс, прелестите на Русийон и лозята на север. Всъщност знам едно кафене в Жигондас, до си заслужава да се отиде дори само заради сладкишите.

— Боже мой, Уолър — възкликна тя. — Изобщо не си губиш времето!

— Защо да живееш, ако искаш да губиш време? За мен животът е безценен. Аз непрекъснато съм в движение, защото знам, че един ден всичко ще свърши. Няма значение дали имаш пари, чудесни къщи или каквото и да е друго — не можеш да ги занесеш на оня свят. Освен това ме наричай Евън, моля те.

— Добре, Евън. Нека да започнем с пазара и да видим какво ще стане по-нататък, съгласен ли си?

— Звучи ми съвършено логично — каза той и стисна ръката й по начин, който показваше, че предишното му обещание за „нищо повече“ беше лъжа. — Отиваме на пазар.

Реджи вече разбираше какво е имал предвид професорът, когато говореше за обаянието на този мъж. Ако не знаеше нищо за миналото му, щеше да й се стори интересен, дори очарователен. Но тя знаеше всичко за миналото му, така че можеше да се справи с чара му. А оттам до задачата да сложи край на живота му имаше само една малка крачка.

Шоу си пробиваше път през тълпата, която вече изпълваше пазара. Имаше стотици продавачи — някои разполагаха само с паянтови маси, на които бяха изложени обикновени кошници, извадени от старите им миниатюрни коли, а други имаха професионални щандове с красиви стоки. Шоу убиваше време и беше тук от цял час, през който изпи две чаши кафе и изяде един кроасан с бадемов пълнеж. Вече се канеше да поеме по дългата тясна улица, където се събираха по-късно пристигналите продавачи, когато изведнъж ги видя да се приближават.

Той инстинктивно се скри зад една сергия с памучни рокли и дамски шапки. После приклекна, все едно разглеждаше чифт кожени ботуши на един по-нисък рафт, но очите му, скрити зад тъмните очила, бяха приковани в двама души.

Джейни Колинс и Евън Уолър вървяха, хванати под ръка, по улицата от лявата му страна. Тя носеше кошница и Шоу видя, че вече си е купила някои неща. На две крачки зад тях се движеха охранителите. Единият беше дребният мъж от предишната вечер, а другият беше висок близо два метра и тежеше около сто и трийсет килограма. Шоу бързо огледа околните улици, входовете на къщите и дори покривите, за да провери дали няма и допълнителна охрана.

Какво прави тя с него, по дяволите? Този тип явно не си е губил времето.

Шоу тръгна след тях, но се държеше на дистанция и се прикриваше зад минувачите и изложените стоки всеки път когато някой от двамата се обръщаше. Това беше един от редките случаи, в които високият му ръст беше недостатък. Скрит до един щанд, на който продаваха тениски с щампи, Шоу използва възможността да огледа Евън Уолър. Впечатли го както добрата му физическа форма, така и самоувереното му държане. Очевидно забавляваше младата дама с поредица от анекдоти и по някаква необяснима причина стомахът на Шоу се свиваше всеки път когато я видеше да се смее на думите му.