Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Е, засега очевидно щеше да кара каяк. И възнамеряваше да послуша съвета на младата си позната, като се подготви за всичко.

Докато гребяха, Реджи подхвърли:

— За пръв път виждам толкова прозрачна вода.

Тя седеше отпред в червения каяк, а Шоу зад нея. Беше се преоблякъл с бермуди и широка тениска, над която носеше спасителна жилетка. Под своята спасителна жилетка Реджи беше с горнището на бански костюм на райета, а белите й памучни шорти бяха толкова тесни и тънки, че долната част на банския прозираше през тях. Беше със същата бейзболна шапка на „Ред Сокс“, но сега я беше обърнала с козирката назад.

— Добре се справяш — отбеляза Шоу.

Наблюдаваше как работят добре очертаните й делтоидни мускули, докато потапяше греблото във водата. Беше синхронизирал движенията си с нейните, освен когато трябваше да използва греблото си като рул, за да ги насочва по завоите на реката. Течението беше измамно бързо. В прозрачната вода се виждаха яркозелени и пурпурни подводни растения и дългите нишки на водорасли. Шоу се чувстваше така, сякаш плават през огромен аквариум.

— Обичам водата. Когато живеех в Бостън, гребях по река Чарлс при всяка възможност.

— О, значи си професионалист — отговори той. — Вече не ми-е толкова тъпо, че не мога да се меря с теб.

— И ти добре се справяш.

Той потопи ръка във водата. Наистина беше много студена. Определено възнамеряваше да си остане в лодката.

В групата им имаше още пет каяка, но Шоу и Реджи бързо бяха изпреварили всички, с изключение на един. В този каяк бяха Уит и Доминик, облечени като туристи. Те шумно спореха на френски и се преструваха, че се учат да гребат. Доминик държеше камера и се правеше, че снима смешен видеоклип с Уит, като междувременно записа около две минути близки планове на Шоу.

След един бързей — „изненада“, с която лесно се справиха — маршрутът свърши и те се качиха в микробуса на компанията, който щеше да ги върне до мястото на старта. Шоу и Реджи се качиха отпред, а Уит и Доминик — отзад. Микробусът се заклати по черни пътища с дълбоки коловози и много завои, преди отново да излезе на асфалт. Реджи погледна назад само веднъж, колкото да намигне на Уит с дясното си око — предварително уговорен сигнал. Той отговори, като леко стисна чантата в ръцете си. В нея беше пистолетът с отпечатъците на Шоу. Уит го беше взел от колата й, както се бяха разбрали, докато останалите се приготвяха за плаването с каяците.

Слязоха от микробуса и Шоу и Реджи се качиха в червеното й рено. Той трябваше да сгъне дългото си тяло и краката си под неудобен ъгъл, за да се събере в малкото пространство.

— Европейските коли определено не са за високи хора — отбеляза Реджи със съчувствие.

— Ще го преживея.

Пътят до Горд им отне по-малко от двайсет минути.

— Карай направо към твоята вила — каза той. — Аз ще се върна пеша до хотела.

— А не искаш ли първо да поплуваме и да обядваме? — предложи тя. — Вече си облечен подходящо за случая.

Той се поколеба, като прехвърляше в главата си всичко, до което можеше да доведе това предложение.

— Добре. С удоволствие.

Паркираха пред нейната вила. Шоу погледна към входа на съседната.

— Не виждам ситроена.

— Да, знам. Нямаше го още когато тръгнах да те взема.

— Интересно. Тази сутрин видях в градчето един от двамата мъже.

— Сериозно? Говори ли с него?

Той я погледна учудено.

— Ами не, стори ми се доста опасен. Прилича на гангстер.

Тя отключи вратата, деактивира алармата и го поведе през вилата. Подаде му една хавлиена кърпа и слънцезащитен крем, като посочи към ръцете му — бяха почервенели от плаването с каяка.

— Да, толкова години работа на закрито — оплака се той.

Излязоха и отидоха до басейна. Тя си свали шортите и маратонките, докато той си събличаше тениската и събуваше сандалите си.

Използвайки прикритието на тъмните си очила, Шоу прецени физическата й форма и остана впечатлен. По тялото й нямаше и грам тлъстина, а мускулите й бяха източени и ясно очертани; корпусът й беше стегнат, а прасците — оформени като на професионална спринтьорка.

Тя се гмурна в басейна, а после се върна до ръба, като крачеше през водата с леки движения на ръцете и краката. После кимна надясно:

— Там е дълбокият край. Три метра и шейсет сантиметра. Гледай да не си удариш главата, господин два метра.

Той се гмурна и се показа от водата до нея.

— Ще направя няколко дължини — заяви тя.

След което плува в продължение на двайсет минути, като се обръщаше с кълбо точно в необходимия момент, Шоу направи няколко дължини заедно с нея, после излезе от басейна, подсуши се с кърпата, легна под прекрасното слънце на Прованс и я загледа.