Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Паскал? — каза той. — Ти какви жени предпочиташ? Източноевропейки или азиатки?

Паскал не се поколеба.

— Гъркините са най-чувствените създания. Бих избрал гъркиня пред всяка друга жена на света.

Уолър се усмихна, вдигна една от качулките и погледна лицето на момичето, което явно беше от китайски произход. Беше само на четиринайсст, очите й бяха завързани и трепереше както от студ, така и от страх. Устата й беше залепена, така че скимтенето й се чуваше приглушено, макар че наоколо нямаше никой, на когото да направи впечатление, дори да започнеше да пищи.

Уолър пресметна наум.

— Значи един милион деветстотин и шейсет хиляди за настоящата пратка?

— Точно така. Минус разходите по транспорта. Но нетната им стойност си остава повече от милион и шестстотин хиляди. В американски долари, които продължават да бъдат стандарт за международни разплащания. Макар че съм започнал да преобразувам част от паричните ни потоци в китайска и индийска валута за всеки случай.

Уолър се обърна, за да го погледне.

— Процентът на печалбата е намалял. Защо?

— Най-вече заради цената на горивото за корабите. Да, те не пътуват с океанския лайнер „Кралица Елизабет Втора“. Возим ги в товарни контейнери, но пак излиза скъпо. Освен това се налага да използваме по два кораба за всяка пратка заради логистиката и за да не ни усетят. Само това удвоява разходите за гориво. Трябва и да осигуряваме основни потребности като храна и вода и да плащаме подкуп на екипажа, за да отваря редовно контейнерите, така че да не се задушат. Но всъщност няма друг начин. Въпреки това нетната печалба си я бива.

Уолър кимна, като продължаваше да обикаля около жените.

— Колко пратки получаваме?

— По четири на месец, като във всяка има горе-долу еднаква бройка. Установихме, че тя запълва максимално контейнерите, като губим само две-три по време на пътуването — най-вече от глад, дехидратация и морска болест. Тази загуба е доста по-малка от обичайната при контрабанда на хора, която е около дванайсет процента.

— Защо си избрал точно тези шест?

Райс сви рамене.

— Тези са най-качествените. На външен вид и като здравословно състояние. Разбира се, окончателният избор е твой. Но сме ги прегледали много подробно.

— Оценявам усилията ти.

Райс пристъпи по-близо до него.

— Във всеки случай тази работа е за предпочитане пред разправиите с някакви психопати с чалми.

— Наистина ли мислиш така? — попита развеселено Уолър. — На мен ми се стори доста освежаващо. А и ми даде нова цел в живота. Да ги избия до крак.

Райс заговори толкова тихо, че само Уолър го чуваше.

— Сигурен ли си, че е разумно, Евън? Тези хора наистина са ненормални. Готови са да убият както нас, така и себе си, и всеки друг.

— Точно в това е предизвикателството. Особено много искам този Абдул Маджид. Той беше контактът ми с тях, а не беше там. Значи точно той ме е предал. И заради неговото предателство загубих двама от най-добрите си хора, Бог да ги прости.

Райс беше видял с очите си как Димитри и Танър бяха убили поне шестима души, така че сериозно се съмняваше, че Бог ще им прости каквото и да било.

— Защо го направиха? — попита той. — Нали им предложи точно каквото искаха?

— Ще трябва да попитам нашия приятел Абдул, когато го намеря.

Блекбърито на Паскал звънна и той погледна полученото съобщение. Уолър не пропусна това.

— Какво има, Паскал? — каза той.

Паскал се приближи и прошепна нещо в ухото му. Уолър се усмихна.

— Мюсюлманите се броят наесен — каза той.

— Има ли прогрес в издирването? — попита Райс.

— Така изглежда — отговори сухо Уолър.

Той изгледа един по един хората си. Беше избрал повечето от армиите на различни държави и те бяха съхранили дисциплината и чувството си за йерархия. Уолър беше доволен, защото самият той също беше носил военна униформа. Погледът му се спря на Райс.

— Ще бъда много разочарован, ако разбера, че в собствените ми редици има предател.

Райс успя да събере кураж под изгарящия му Поглед и отговори:

— Не гледай към мен. Защо да те предавам само за да ме взривят заедно с теб?

— Адекватен отговор. Засега.

Уолър вдигна качулките на останалите момичета, огледа ги така, както се оглежда добитък на пазар, и накрая се спря на една от тях — най-малката. Той сграбчи тънката й ръка и я повлече след себе си, докато тя се препъваше с окованите си крака.

— Направили сме звукоизолирана стая горе — каза Райс. — Има и нов килим и мебели. Искаш ли да й свалят белезниците и оковите?