Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Но ние не разгласяваме защо ги убиваме.

— Това не е единственият начин, по който някой може да бъде предупреден.

— Не разбирам какво имате предвид.

— Твоята първа цел като водач на екипа беше възрастният австриец с пет брака зад гърба си. Ти го завърза и си свърши работата, но освен това разхвърля къщата и разби ключалката, така че да изглежда като обир. Освен това не избяга след убийството, а остана по време на цялото разследване и никой не те заподозря. А виж как действа Уит. В една мисия, преди да дойдеш при нас, той уби бивш командир от Гестапо, като го застреля в гениталиите. По план трябваше да го инжектира с отрова, която се разгражда в тялото за две минути и не оставя следи. Уит твърди, че шишенцето с отровата се е счупило. Не е нужно да си гений, за да се досетиш, че когато мъж бъде застрелян в мъжката му гордост и оставен да умре от кръвоизлива, имаме убийство за отмъщение. Това можеше да застраши цялата ни бъдеща работа.

— Може би шишенцето наистина се е счупило. По време на операция не всичко върви по план.

Изражението на Малъри стана по-сурово.

— Всъщност пропуснах една важна подробност. Уит беше нарисувал с кръв свастика на челото на проклетия нацист и после имаше нахалството да ме попита дали този намек щял да се разбере.

Реджи потисна желанието си да се усмихне.

— О — каза тя.

— О, наистина. Цялата международна преса се нахвърли върху историята, така че работата ни впоследствие стана още по-трудна. С мистър Бекъм имахме доста разправии.

— Не се съмнявам.

— В случая с Хубер вече знаем, че според полицията той е починал, след като се е опитал да прави секс с красивата Барбара, а тя е избягала поради страх от преследване. Разследването е прекратено, защото той беше на деветдесет и шест и очевидно е напуснал този свят много щастлив.

Професорът леко се усмихна при последните си думи.

— Да, но в настоящия случай имаме предимство. Никой не знае, че Евън Уолър е Фьодор Кукин. Дори ако загине при неизяснени обстоятелства, останалите хора, които се крият като него, няма да забележат.

Професорът поклати глава.

— Не, не. Не можем да разчитаме, че всички ще бъдат заблудени. Ще има репортери. Ще се задават въпроси. Някой някъде може да разпознае убития. Той се спотайва от десетилетия. Дори така наречената му благотворителна дейност се извършва чрез посредници и никой не го вижда. Въпреки това не можем да си позволим да привличаме излишно внимание.

— Е, в този случай не мога да се престоря, че съм правила секс с него и той е умрял по най-удобния начин, както стана с Хубер. Бизнесмен като него сигурно има други врагове, на които можем да прехвърлим вината. Какво знаем за останалите му дейности?

Малъри сви рамене.

— Не много. Нашите хора си имаха други приоритети. Те търсеха точно Кукин, а не изобщо някой непочтен бизнесмен. Съгласен съм, че е възможно да има и други интереси, които съответстват на престъпната му природа, но не знам какви са те и вече нямаме време да ги проучваме.

Реджи се облегна назад.

— Продължавам да мисля, че Уит трябва да участва в тази мисия. Кукин изглежда като човек, който може да се защитава. Няма да мога да го надвия сама. В последната фаза трябва да участва целият екип.

— Вярно е, че обектите на нашата дейност стават все по-млади и все по-силни — кимна професорът и разсеяно подръпна брадата си. — Общо взето, съм съгласен с теб. Ще ти трябва физическа сила. И въпреки че има някои недостатъци, Уит определено разполага с нужните дадености. Можеш да му предадеш, че съм съгласен.

Реджи изглеждаше подразнена.

— Защо сам не му кажете?

Малъри я изгледа развеселено.

— Защото не се разбираме толкова добре. Нека сега да уточним някои подробности, преди срещата ни да започне официално.

— Защо го правите, професора? — попита го изведнъж тя.

— Кое? Защо пуша тази воняща лула?

— Вие не сте евреин. Никога не сте казвали, че някой ваш близък е пострадал от тези чудовища. Защо го правите тогава?

Той я погледна в очите.

— Трябва ли причина, за да се раздава справедливост?

— Кажете ми.

— Не днес. Може би някой друг път. Но мога да ти кажа нещо друго. Престоят ти в Прованс ще бъде доста приятен.

— Така ли? Защо?

— Защото ще отседнеш в луксозна вила с невероятен изглед към долината Люберон, а оттам до симпатичното градче Горд се стига за пет минути пеша. Ужасно е скъпа — наемът за един месец е повече, отколкото платих за моята къща. И това дори не е най-хубавото.