Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Страхът му отначало я беше развеселил. Но когато дойде моментът да сложи край, Реджи се беше поколебала — слабост, която не беше признала пред никого. Нито на Уит, а особено на професора. В окуражителните си думи към Доминик също беше пропуснала тази част от личната си биография. Но тогава чудовището я беше погледнало умоляващо. В очите му се четеше неистова молба да бъде пощаден. По време на инструктажа вече я бяха предупредили, че този момент ще дойде, а и че няма обучение на света, което да я подготви за него.

И се бала оказали съвсем прави.

Решимостта й сякаш се изпаряваше с всяка следваща сълза, пролята от него — един беззащитен старец. Ръката й с ножа се отпусна и тя видя облекчението в очите му. Можеше просто да каже, че са я разкрили и мисията се е провалила. Никой никога нямаше да разбере истината.

Но се случиха две неща, които предотвратиха подобен завършек. Първото беше, че когато мъжът видя как тя отслабва, в очите му проблесна подигравка. А второто беше снимката на Даниел Абрамовиц, на две години, на която в малката му глава се виждаше дупка от куршум. Снимката беше извадена от личния архив на чудовището, който грижливо беше събирал през годините като командир на лагера.

Реджи беше забила ножа в гърдите му, докато ръкохватката не опря в гръдната му кост. След това беше дръпнала острието първо нагоре, а после надолу, преди да изпълни същите действия и хоризонтално, за да прекъсне артериите и да разкъса сърдечните камери, точно както я бяха научили. Подигравката изчезна от очите на стареца. В продължение на една дълга секунда, докато животът все още не го беше напуснал, Реджи видя в тях омраза, страх, ярост, после отново страх и накрая безизразното стъклено изражение на смъртта.

„Дано Господ разбере защо то правя“, беше прошепнала тя и тези думи се бяха превърнали в ритуал, който изпълняваше в края на всяка мисия.

След това Реджи никога повече не се беше поколебавала.

Реджи си взе от кухнята препечена филийка с масло и я сложи в една чиния заедно с няколко пържени наденички и една нарязана ябълка. След това се натовари и с чаша горещ чай и занесе всичко това в библиотеката. Когато влезе, професор Малъри вдигна поглед от голямата книга на полски, която четеше, извади лулата от устата си и се усмихна.

— Знаех си, че си пристигнала снощи. Колата ти издава един точно определен звук.

— Нарича се пробит ауспух — отговори Реджи, седна до него, подреди наденичките върху препечената филийка, отхапа от нея и отпи от чая си. — Къде е Уит?

— Мисля, че още не е пристигнал. Но го очаквам всеки момент.

— Исках да поговорим за хората, които ще участват в мисията за Кукин.

Малъри остави книгата. Папийонката му пак беше вързана накриво, но тази сутрин поне яката на ризата му беше оправена, а освен това изглеждаше, че се е сресал.

— Имаш ли нещо предвид? — попита той.

— Мисля, че Уит трябва да играе по-централна роля.

— Той ли те помоли да говориш с мен?

— Не директно.

— Знам, че не ти е лесно. Както и на него.

— Какво искате да кажете?

— Ами ти го замести като водещ на екипа, Реджина.

Професорът беше единственият, който я наричаше с пълното й име.

— Аз не го виждам точно по този начин.

— Да, но всъщност е именно така.

— Честно казано, професоре, няма да е лошо да проявявате малко повече такт.

Той се усмихна на предпазливата й забележка.

— Когато се опитваш да украсиш истината или да представиш фактите в по-благоприятна светлина, увеличаваш вероятността да стигнеш до погрешно заключение.

— Уит е добър агент.

— Напълно съм съгласен с теб. И ако целите ни бяха жени, вероятно той щеше да бъде по-подходящ за главната роля. За съжаление те обикновено са хетеросексуални мъже.

— Той също се е справял с мъже. Успешно.

— Успешно в смисъл, че са били елиминирани, да. Но ние предпочитаме да работим под радара. Например, ако след нас останат следи, които хвърлят светлина върху причината да прекратим живота на тези хора, и целта ни стане известна на широката общественост, знаеш ли какво ще последва?

— Останалите ще се укрият още по-дълбоко. Но на света вече няма нацисти.

— Това не е довод. Освен това трябва да те поправя. На света няма нацисти, за които да знаем. Възможно е да се сдобием с нови сведения в тази посока. Но нека да вземем за пример Кукин. Ако го елиминираме и това се разчуе, другите масови убийци от Източна Европа, които водят нов живот — а в момента проучваме поне десетина такива, — ще бъдат предупредени.