Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Той притисна Кейти с цялата си сила, все едно искаше да попречи на живота да я напусне. Както и да попречи на нея да напусне него самия.

Медицинският екип в самолета, който беше довел Франк, се погрижи за Кейти и Уит. Когато кацнаха в Бостън, и двамата веднага бяха откарани в спешно отделение. Шоу, Реджи и Франк останаха цели часове в чакалнята, където Франк пиеше чаша след чаша лошо кафе от машината, а Шоу просто седеше и гледаше в пода. После излязоха лекарите, които им казаха, че Уит е добре и ще се възстанови напълно. След това минаха още няколко часа.

Шоу се размърда, когато покрай чакалнята минаха висок мъж и жена. Бяха родителите на Кейти. Той ги разпозна от една снимка, която тя му беше показвала веднъж. И двамата изглеждаха изтощени и на ръба на нервен срив. Останаха един час при дъщеря си, после излязоха в чакалнята.

Шоу си спомни, че Кейти му беше казвала какво работи баща й: университетски преподавател по английска литература. Беше висок и слаб, а косата му беше почти изцяло сива. Майката на Кейти приличаше на дъщеря си — слаба и руса, със същите очи и същата походка.

Бащата на Кейти се обърна към Шоу.

— Казаха ни, че вие сте помогнали на дъщеря ни.

Шоу едва повдигна глава, за да отвърне на погледа му. Опита се да каже нещо, но не успя. Той отново сведе поглед, скован от чувство за вина.

— Благодарим ви — каза майката на Кейти.

Той все още не можеше да ги погледне в очите.

Франк усети какво преживяваше Шоу, изправи се и изпрати семейство Джеймс навън, като тихо им говореше нещо. После се върна и седна до Шоу.

— Настаних ги в друга чакалня. Ще повикат и останалите от семейството.

Реджи го погледна.

— Как е Кейти? — попита тя.

— Явно нищо не е сигурно — отговори Франк. — Все още не знаят пълната степен на пораженията.

Минаха още часове. Франк беше донесъл храна от закусвалнята, но само той и Реджи успяха да хапнат малко. Шоу продължаваше да гледа в пода. После видяха как родителите на Кейти отново излизат от интензивното отделение.

Съдейки по лицата им, новините бяха добри. Майката на Кейти се приближи до Шоу. Този път той се изправи и тя го прегърна.

— Ще оживее — каза му жената. — Вече е вън от опасност.

Думите й носеха огромно облекчение. Съпругът й стисна ръката на Шоу.

— Не знам какво точно е станало, но искам да ви благодаря с цялото си сърце за това, че сте спасили живота й.

След още няколко минути те си тръгнаха, за да се обадят на останалите близки на Кейти с добрата новина.

Шоу остана неподвижен, като гледаше в краката си.

— Ти наистина помогна да бъде спасена, Шоу — каза му Франк.

Шоу махна с ръка.

— Шоу, трябва да влезеш при нея и да я видиш — каза Реджи.

Той поклати глава.

— Не.

— Защо не?

— Нямам право — отговори Шоу и стисна юмруци, все едно искаше да пробие стената с голи ръце. — Тя едва не загина заради мен. А родителите и ми благодарят, че съм я спасил. Не е честно. Нищо не е честно.

Реджи го хвана за лицето и го обърна към себе си, така че беше принуден да я погледне в очите.

— Трябва да влезеш при нея и да я видиш.

— Защо? — попита яростно той.

— Защото тя го заслужава.

Очите им се срещнаха, сякаш в продължение на цяла вечност. Накрая Реджи бавно го пусна и отстъпи.

Шоу мълчаливо мина покрай нея и излезе от чакалнята. Няколко минути по-късно вече стоеше до леглото на Кейти. Тя беше на системи, а около леглото й беше натрупана медицинска апаратура. Сестрата му каза, че може да остане само една минута, излезе и ги остави сами. Шоу нежно хвана ръката на Кейти.

— Съжалявам, Кейти. Съжалявам за много неща.

Знаеше, че са й инжектирали толкова много болкоуспокояващи, че не е в съзнание, но трябваше да й каже тези неща. Иначе щеше да се пръсне.

— Не биваше да те оставям в Цюрих. Трябваше по-бързо да дойда при теб в Париж. Аз… — Той се поколеба и замлъкна. — Аз наистина, наистина изпитвам чувства към теб. И…

Сълзите потекоха по страните му, той си пое дъх на пресекулки и стомахът му се сви. Наведе се, за да целуне ръката й. Щом го направи, пръстите й леко се свика около неговите. Шоу погледна лицето й. Все още спеше, но все пак беше стиснала ръката му.

Той видя, че сестрата го гледа от вратата.

— Довиждане, Кейти — каза Шоу и най-сетне я пусна.

Франк се качи на мястото до шофьора в колата, която бяха взели под наем.

— Сигурен ли си, че не предпочиташ аз да карам?

— Да, сигурен съм — отговори Шоу и подкара към летището с бясна скорост.