Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Кукин остана на мястото си, едва на дванайсет метра от там. Той сведе очи към повалената жена, после отново погледна към Шоу, който не можеше да откъсне очите си от нея.

— Казах ти, че ако изпълняваш инструкциите ми съвсем точно, тя ще бъде освободена невредима. Вместо това ти не ми се подчини. Върна се до къщата, за да я вземеш. Ти наруши нашия договор. Всъщност ти си причината за смъртта й, приятелю.

Шоу премести поглед от Кейти към Кукин — милиметър по милиметър. От изражението му той веднага разбра, че всичко това е планирано предварително. В къщата не бяха оставени пазачи, така че Кейти да бъде съвсем сама. После пристигна пикапът и започна безразборната стрелба, така че всичко да изглежда както трябва. Не, това не беше засада. Кукин беше направил така, че Шоу да спаси Кейти. И да наруши уговорката. И Шоу беше влязъл право в капана. Беше се излъгал като най-големия глупак на света.

С мълниеносна ярост, каквато беше изпитвал само веднъж през живота си, Шоу се стрелна напред като светкавица и за четири секунди беше преодолял почти цялото разстояние, което го делеше от Кукин, вдигнал ножа си за смъртоносен удар. Но на Кукин му трябваше по-малко време, за да вдигне пушката и да се прицели отново. Мозъкът на Шоу беше точно по средата на американския прицел, който никога не пропускаше целта. Точно преди Кукин да стреля, го обгърна мъгла и го скри напълно.

Разнесе се изстрел. После още един. И накрая трети, последен.

Кукин отпусна пушката още в момента, в които Шоу полетя напред. После оръжието падна на скалите, когато пръстите на украинеца разхлабиха хватката си и от трите дупки в гърдите му започна да хвърчи кръв. Изстрелите бяха толкова плътно един до друг, че и трите куршума бяха пронизали сърцето му.

Реджи свали пистолета. Тренировките в задименото стрелбище бяха изпълнили ролята си. Тя просто беше запомнила къде се намираше целта в мъглата. И този път мишената наистина беше неподвижна.

Кукин падна на колене, а погледът му беше изпълнен с изумление от това, което се беше случило току-що — въпреки факта, че от медицинска гледна точка вече беше мъртъв. Учените понякога наричат това явление „автоматичната душа“ — последното действие на синапсите в мъртвия мозък, които оставят следа от разум в погледа, макар че физическият живот вече е достигнал своя край.

Миг по-късно Шоу се блъсна в Кукин и заби ножа в черепа му с такава сила, че острието се пречупи от дръжката. Фьодор Кукин падна назад, а Шоу се стовари върху него. И започна да го удря — веднъж, два пъти, все по-бързо, все едно биеше барабан, докато на мъртвеца не му остана лице, а само плът, смачкана на каша. От ударите кокалчетата му се натъртиха, а от ръцете му потече кръв.

— Шоу! Той е мъртъв. Мъртъв е.

Реджи се опита да го дръпне назад, но той я отблъсна с голямата си ръка. После сякаш осъзна какво се е случило, скочи и се втурна към Кейти. Първо провери пулса й, но не откри такъв. Застана върху нея и се зае да притиска гръдния й кош, после я стисна за носа и напълни устата й с въздух. Притискаше и надуваше. Опитваше се да вкара въздух в дробовете й, които отказваха да се напълнят. Най-сетне Кейти простена, тялото й се разтърси и тя си пое огромна глътка въздух.

Шоу вдигна поглед към Реджи, която дотича до него.

— Помогни ми. Моля те.

Шоу нежно хвана главата на Кейти в ръцете си, а Реджи разтвори ризата й, за да провери раната.

— Куршумът е минал през нея — съобщи тя. — Съвсем близо до сърцето.

Тя превърза раната и спря кръвоизлива, доколкото можеше. Шоу се обади на Франк, за да му съобщи какво е станало. Франк му каза, че с него идва и медицински екип.

Докато Кейти бавно си поемаше въздух, Реджи се отпусна назад и погледна към Уит, който лежеше на земята, стискаше крака си и тихо стенеше. После тя се обърна към трупа на Кукин и си спомни нещо.

— Дано Господ да разбере защо го правя — измърмори тя и се прекръсти.

Реджи забеляза, че от ръката на Шоу тече кръв, вдигна ръкава му и видя следата от куршума по кожата му.

— Отклонил си изстрела — каза му тя.

— Какво? — каза Шоу.

— Изстрелът му е минал през ръката ти, преди да стигне до нея. Променил си траекторията на куршума. Сигурно се е целел в главата й. От думите му беше ясно, че не се съмнява в смъртоносния изстрел.

Шоу погледна към Кейти. Това очевидно не го вълнуваше.

— Ако не бях аз, изобщо нямаше да стреля по нея.

— Шоу, ти спаси живота й.

— Все още не — каза той и неволно изхлипа. — Все още не.