Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Паскал посочи към Реджи.

— Той те проследи. До църквата.

— Ти ли си бил вътрешният ни човек? — попита с изумление Реджи.

— Дявол да го вземе! — добави Уит, като невярващо клатеше глава.

— Не знаех какво е открил Райс, докато не стана твърде късно. Отидох с него в църквата, защото се надявах да успея да ви помогна. — Той се обърна към Шоу. — После обаче се появи той и вече нямахте нужда от моята помощ.

— Значи си искал да убиеш Уолър? — попита го Реджи.

— Казвал се е Фьодор Кукин, когато майка ми се е запознала с него. Аз съм от Гърция — той идваше при нас през лятото, когато бях малък.

— Значи го познаваш от дете? — попита Кейти.

— Може и така да се каже. Беше ми баща, но никога не се е държал като такъв. И остави майка ми да умре в нищета. Един грък никога няма да забрави или да прости такова нещо. Той си мисли, че не знам кой е в действителност. Смята, че не съм достатъчно умен, за да се досетя. Мисли си, че наистина вярвам как просто е дошъл в Гърция и случайно е спасил едно бедно сираче. Вярно е, че ми осигуряваше храна, покрив и обучение. Но той е причината майка ми да умре и нищо, което е направил за мен, не може да изкупи тази вина.

Шоу сведе поглед към оръжието в ръцете си.

— Защо е това?

— За да имате някакъв шанс.

— Защо просто не го убиеш ти? — подвикна Уит.

— Имам си причини. А и той все пак ми е баща. Аз ще се погрижа за останалите. Както и за кучетата. Вие се погрижете за него. Успех — добави кратко Паскал и изчезна.

Четиримата се спогледаха.

— Какво мислите? — попита ги Кейти. — Смятате ли, че това е вярно?

Шоу попипа пистолета.

— Достатъчно, за да ни даде истинско оръжие и средство за комуникация. Всъщност нека веднага да се погрижим за това.

Той набра един номер. Отговори му сънливият глас на Франк.

— Имам само една минута да ти обясня какво става, Франк. След това искам да се размърдаш така, както не си го правил през целия си проклет живот.

Шоу разказа всичко необходимо на Франк и затвори. После отново попипа пистолета и се обърна към Кейти.

— Вие тримата останете тук. Аз отивам да го убия. После ще се върна да ви взема.

— Той не е сам, Шоу — възрази Реджи. — С него има и други хора. Може да имаш нужда от помощ.

— Нали чу какво каза Паскал? Той ще се погрижи за останалите.

Уит поклати глава.

— Да, но той е сам. Може да го убият. А остават и проклетите кучета. Аз мога да дойда с теб. Жените да останат тук и да ни изчакат.

— Бяхме заедно през цялото време — каза Реджи. — Не виждам причина точно сега да се разделяме.

— Съгласна съм — каза Кейти. — Или всички, или никой.

— От тактическа гледна точка в това няма никакъв смисъл — възрази Шоу. — Ако всички сме заедно, неговата задача става много по-лесна.

— Или по-трудна — каза Реджи. — Зависи от гледната точка.

— Добре, а защо всички да не останем тук и да изчакаме Франк? — попита Уит.

— Ако го направим, Кукин ще дойде при нас. На Франк ще му трябва известно време, за да пристигне, дори със самолет или хеликоптер.

— Може да му устроим засада тук.

— Позицията ни не е добра. Така сме като мишени. Виж колко лесно се промъкна Паскал до нас. Ако се върна там, където ни чака Кукин, но атакувам от различен ъгъл, може да успея да го изненадам. Освен това той не очаква да имам пистолет.

— Няма да стоим тук, Шоу — каза Кейти. — Най-сетне те открих и няма да те пусна толкова лесно.

Реджи погледна Шоу и добави:

— Аз също ще дойда.

Шоу погледна Уит за подкрепа, но ирландецът безпомощно сви рамене.

— Никога не съм печелил спор с жена през целия си живот. И не мисля, че точно с тези двете ще успея за пръв път.

Шоу въздъхна дълбоко, приготви пистолета и тръгна. Останалите го последваха.

Кукин беше избрал позицията си, но тя не беше там, където очакваха, нито където очакваше Паскал. В битка по-високата позиция почти винаги означаваше по-добра позиция. Но не абсолютно винаги. Той насочи пушката си, като се прицели през окуляра, и избърса няколко прашинки от стъклото с ръкавицата си. После я свали и погледна часовника си. Накрая се отпусна и зачака, като броеше секундите наум, за да не отслаби вниманието си.

Когато чу първите шумове, Кукин не помръдна. Докато стъпките се приближаваха, той преценяваше кога ще стъпят на земята и се преместваше точно в този момент, за да скрие шума от собствените си движения. Дулото беше насочено; водещото му дясно око се притисна в окуляра. Прицелът изпълни задачата си. Целта беше на мушка и нямаше причина да отлага повече. Той натисна спусъка.