— По дяволите! — изкрещя Уит, като се хвана за крака и падна на земята точно зад Шоу.
— Всички долу! — извика Шоу.
Всички се проснаха на земята. Реджи пропълзя до Уит, за да види колко дълбока е раната. Той вече разтваряше гащеризона си, за да се опита да спре кървенето.
— Куршумът ме прониза — изръмжа той. — Не мисля, че е ударил кост, но ужасно много боли.
— Ще те измъкнем — обеща Реджи.
Уит поклати глава, а лицето му бързо пребледняваше.
— Стана точно както с Райс. Този мръсник си има техника, Редж. Първо в крака, а после в тялото.
Той изръмжа отчаяно и цялото му тяло се разтърси от болка. Устата му трепереше, когато добави:
— А после идват проклетите кучета.
— Няма да му позволя да го направи.
Той я сграбчи със здравата си ръка и пъхна ножа си в нейната.
— Ако чуеш кучетата да идват, просто ме довърши, преди да стигнат до мен. Обещай ми!
Тя не можа да му отговори, а безпомощно го изгледа. Уит я разтърси.
— По дяволите, Реджи, обещай ми. Не им позволявай да направят с мен това, което направиха с Райс!
Реджи сведе поглед към ножа. Очите й се напълниха със сълзи.
— Не мога, Уит. Не мога да го направя.
Уит сякаш събра сили, за да я помоли още веднъж.
— Ако не го направиш, Кукин ще победи. А ние не можем да оставим проклетото чудовище да победи, нали така, Редж?
Той се отпусна назад, като дишаше тежко.
Реджи стисна ножа по-силно, избърса сълзите си и каза:
— Добре, ще го направя. Но само ако наистина се наложи.
От мястото, където беше приклекнал, Шоу внимателно огледа терена около тях. Мъглата продължаваше да се спуска и вече беше по-гъста, така че покриваше всичко наоколо с призрачна пелена. Силуетите около тях започнаха да се променят и трансформират, така че мамеха погледа. Съдейки по посоката, от която беше ударен Уит, Кукин беше някъде пред тях, но това оставяше твърде много възможности. А те сигурно щяха да имат само една. Той нареди на Кейти да остане на мястото си и пропълзя до Реджи и Уит. След като провери ранения, Шоу й подаде пистолета. Тя го погледна въпросително.
— Това е последният ни шанс, Реджи — каза Шоу. — Единственият начин да се измъкнем от тук е да го принудим да се покаже.
— Как?
— С огъня от цевта. Досега не го видяхме, но когато стреля, все още ще бъде достатъчно тъмно, за да го различим ясно.
— И как ще постигнеш това?
— Като го накарам да стреля отново.
— Да, но как? — настоя яростно тя.
Той посочи напред.
— Ще тичам по права линия точно пред теб, отдясно на ляво. Следи ме с поглед. Изстрелът ще дойде някъде от там. Близо е. Разбрах го по звука от предишния изстрел. Не беше далеч.
— Шоу, ти…
Той хвърли поглед към Уит, който стенеше от болка на земята.
— Когато видиш огъня от цента…
— Шоу, не мога…
Той й удари толкова силен шамар, че бузата й изтръпна и почервеня.
— Не ми казвай какво не можеш. Можеш и ще го направиш.
Тя изглеждаше зашеметена от удара, но очите й не се насълзиха. Вместо това погледът й стана по-твърд. Шоу явно го забеляза и заговори малко по-меко:
— Можеш да направиш този изстрел, Реджи. Виждал съм те на стрелбището. Петнайсет сантиметра под огъня от цевта. Стреляй три пъти там, едно до друго. Той няма да носи бронезащитна жилетка, защото не знае, че имаме пистолет. Веднага щом го направиш, двете с Кейти трябва да помогнете на Уит и да стигнете до брега, където ще чакате Франк.
Той й подаде мобилния телефон.
— Обаждай му се непрекъснато, за да проверяваш докъде е стигнал. Така той ще може да определи къде сте по джипиес чипа в телефона.
Реджи облиза устни.
— Шоу? — започна тя.
— Просто го направи, Реджи. Заради мен.
Най-сетне тя безизразно кимна и Шоу веднага се извърна от нея, като се приведе.
— Шоу! — изкрещя Кейти, надигна се от скалата и тръгна към него. — Внимавай!
Шоу хвърли поглед наляво. Кучият син някак си беше успял да промени позицията си, като се движеше тихо като призрак. Обгърнат от мъглата, наистина приличаше на призрак. Ето — Кукин вече беше вдигнал пушката си и се приготвяше да стреля. С такова оръжие все едно стреляше от упор. Нямаше как да пропусне.
Шоу разпери ръце част от секундата преди изстрела. Почувства как куршумът опари дясната му ръка. Докато отпускаше ръце, той се зачуди как е възможно Кукин да стреля толкова неточно от толкова близо. После истината изведнъж се стовари върху него като лавина.
— Кейти!
Шоу се обърна навреме, за да види как Кейти Джеймс отхвърча назад от силата на куршума, който току-що се беше забил в тялото й. Кичури руса коса се разлетяха встрани, докато куршумът излизаше от гърба й и се пръсваше в скалата зад нея. Тя се стовари на земята, тялото й отскочи, отпусна се и застина неподвижно.
Читать дальше