Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Ще ви дам един час преднина. Съветвам ви да не тичате към океана, защото температурата на водата е около десет градуса дори през лятото.

Той посочи прозореца от лявата си страна.

— Пътят е натам. Но имайте предвид, че едно време тук е имало глетчер. След него са останали многобройни дълбоки фиорди, бързи течения и склонове, които неочаквано се превръщат в пропасти. Освен това тук има и животни, които през нощта ще ви нападнат.

— Включително и ти? — попита Реджи.

— Най-вече аз.

— Значи това е нещо като лов? — попита Шоу.

— Това си е лов — отговори Кукин.

— Ние без оръжие срещу теб и всичките ти хора? Голям лов, няма що.

— Не. Ще бъда само аз срещу всички вас.

— Но ти ще имаш оръжие.

— Разбира се.

— И какво? Ако се измъкнем, това ли е?

— Няма да се измъкнете. Притежавам земята на километри наоколо. А земята, която не е моя собственост, не е ничия. Там навън няма нищо. Нищо. Освен вие и аз.

— А Кейти? — попита Шоу.

— Ако следвате моите инструкции, тя ще бъде освободена невредима.

— Искам да отида с Шоу — каза Кейти.

Кукин не й обърна внимание, а вместо това погледна часовника си.

— Остават ви петдесет и девет минути.

Той кимна на хората си, които свалиха белезниците и веригите на тримата.

Шоу погледна Кейти. Предполагаше, че я вижда за последен път. Опита се да каже нещо, но какво можеше да каже? Тя сякаш беше изправена пред същия проблем. Най-сетне двамата просто се усмихнаха — кратко, но искрено.

Реджи успя да откъсне Уит от гледката на убития Доминик и двамата последваха Шоу навън. Тримата се затичаха.

Райс не беше помръднал.

— Алън? — каза Кукин.

— Моля те, Евън, не прави това — простена Райс.

— Ти сам го каза. Аз им плащам хиляди, а те искат милиони. Ти просто искаше повече, това е всичко. Недей да ми се молиш. Мъжете не се молят.

Той стреля в пода до краката на Райс, който подскочи и избяга навън. Хората на Кукин заключиха Кейти Джеймс в друга стая.

Едва тогава Кукин се обърна към Паскал.

— Приготви кучетата.

Алън Райс ги подмина на бегом, но бързо изостана, като притискаше мястото отстрани на тялото си, където го беше заболяло от тичането. Очевидно не беше в добра физическа форма. Щеше да забавя останалите и така Кукин щеше да ги настигне по-лесно. Затова първата мисъл на Шоу беше да го изоставят, но после му хрумна нещо по-добро. Той изчака и подхвана Райс под мишницата.

— Трябва да хванеш ритъма. Нито твърде бързо, нито твърде бавно.

— Добре, добре — отговори задъхано Райс и започна да тича по-умерено.

Реджи сякаш усети какво прави Шоу и също забави крачка, за да се присъедини към тях. Уит продължаваше да тича напред с наведена глава; несъмнено все още мислеше само за Доминик.

— Какво можеш да ни кажеш за това място? — попита Реджи. — Каквото и да е, стига да ни даде някакво предимство?

— Какво например? — попита Райс.

— Според мен сме в Нюфаундленд или Лабрадор — каза Шоу.

— Лабрадор, точно на брега на океана.

— Откъде разбра? — обърна се Реджи към Шоу.

— Имах много време да броя секундите — отговори той.

— Тук няма нищо — отсече Райс. — Свършени сме. Просто сме мъртви.

Минаха покрай малко езерце с мръсна вода. Преди Шоу да реагира, Реджи сграбчи Райс, издърпа го до водата и го блъсна вътре. Той потъна и се показа, като кашляше. Тя пак го бутна под водата и го задържа в продължение на няколко секунди.

Когато отново се показа, той изкрещя:

— Какво правиш, по дяволите?

— За всеки случай, ако носиш някакво електронно проследяващо устройство — отговори тя. — Водата и електрониката не се погаждат.

Шоу хвърли поглед към нея.

— Добра идея. Трябваше и аз да се сетя.

— Реших, че не е изключено на Кукин да му хрумне да пусне шпионин сред нас, като се преструва, че наказва помощника си.

— Да продължаваме — каза Шоу.

Докато тичаха, той отново се обърна към Райс.

— Какво друго можеш да ни кажеш?

— Той има и ловни кучета, които проследяват всяка миризма.

— Още една причина да ни вземат дрехите и каза Шоу. — Заради кучетата.

— Правил ли го е преди? Лов на хора?

— Ами, доколкото знам, не обича да ходи на лов за животни. Сам ми го е казвал.

Реджи се намръщи.

— Това е достатъчен отговор Значи държи ловни кучета, но не ходи на лов за животни.

— Поне не такива, които ходят на четири крака — добави Шоу.

— Освен това е жесток и непредвидим — добави Райс.

— За жестокостта ми е ясно. Притеснява ме това, че е непредвидим — каза Шоу и се огледа. — Дали тичаме в посоката, от която би дошъл някой, ако идва с кола?