Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Когато колата най-сетне спря, Шоу направи грубо изчисление. Бяха пътували девет часа. Не беше ясно в коя посока, макар че според него не беше много вероятно да са се движили обратно на запад към Монреал или на юг към Съединените Щати. Охраната на границата между САЩ и Канада не беше много строга, но четирима завързани с качулки на главите, натоварени в пикап, щяха да предизвикат поне известно любопитство. Ако не беше така, за пограничната сигурност на САЩ нямаше никаква надежда.

Така оставаше да са пътували на север или на изток. Девет часа право на изток през Канада със сто километра в час означаваше да са преминали през щата Мейн в САЩ, за да стигнат до Ню Брънзуик или още по-далеч, до Нова Скотия. А когато техният пикап беше спрял принудително, най-големият град наблизо беше Квебек. От там до Халифакс в Нова Скотия беше много по-далеч от приблизителното разстояние, което бяха изминали. По тези причини Шоу заключи, че по-скоро бяха пътували на север, отколкото на изток, за да заобиколят границата със САЩ, вместо да я пресекат. Бяха спирали само веднъж, за да се облекчат край пътя, а после отново бяха продължили.

След известно време вратите на колата се отвориха и ги принудиха да легнат по очи, донякъде един върху друг, в каросерията на пикапа. За един ужасен миг Шоу си помисли, че това е краят. Моментът за екзекуцията. Той чу забързаното дишане на спътниците си и реши, че и те си мислят същото.

Вместо това върху тях падна тежък брезент и един глас каза:

— Нито звук, иначе приятелката ви е мъртва.

Вратите на пикапа се затвориха и колата продължи. После спря. Вратите отново се отвориха. Чу се разговор. Вратите се затвориха и колата колебливо продължи напред, после пак спря. Където и да се намираха, не беше на твърда земя. Пикапът се движеше, макар че двигателят беше изключен. Освен това помръдваше леко нагоре-надолу и наляво-надясно. Или поне повърхността под спрелите колела правеше така.

Минаха няколко минути и Шоу чу други шумове, включително звън на камбана и тичащи стъпки. Той усети как потеглиха с тласък — като във влак, който тръгва от перона. Това движение отговори на въпроса му къде се намират.

На кораб. Вероятно на ферибот с платформа за автомобили.

Имаше вълнение и плаването не беше приятно, особено за хора, които са проснати по очи един върху друг в каросерията на пикап. Шоу чу стоновете на Реджи до себе си и си помисли, че може пак да й стане лошо, както на ферибота от Амстердам. После плаването свърши. Пикапът отново потегли и се движи в продължение на часове, преди да спре. Тогава ги свалиха и ги накараха да вървят един след друг, без да им свалят качулките и оковите. Настаниха ги грубо на някакви седалки в затворено пространство. Шоу дори удари главата си в тавана. Когато се включи двигателят, над главата му се разнесе свистенето на пропелер и превозното средство се издигна вертикално, като накара стомаха му да се свие. Шоу разбра, че се намират в хеликоптер.

Той продължи да брои секундите, като същевременно се опитваше да определи с каква скорост се движат. Когато започнаха да се спускат, бяха изминали поне осемнайсет хиляди секунди, или пет часа. Ако бяха летели с повече от триста и седемдесет километра в час на север или на изток, бяха прекосили поне хиляда километра. Това означаваше Ню Брънзуик или дори Нова Скотия, макар че, ако бяха изминали много повече от хиляда километра, може би вече се намираха над Атлантическия океан. Но според Шоу не бяха пътували право на изток, ако се съди по ферибота.

Докато пикапът се отдалечаваше от Монреал, а после и от Квебек, се бяха намирали в южния край на водния канал, който прекосяваше тази част от Канада и беше обслужван от фериботен транспорт. Шоу знаеше това, защото преди се беше возил на един от фериботите. Нямаше смисъл да плават с кораб на север само за да се върнат с хеликоптера над същия канал и да продължат на юг или на изток. Ако целта им беше Ню Брънзуик или Нова Скотия, щяха да се качат на хеликоптера на южния бряг и изобщо да не използват ферибота. Фериботът имаше смисъл, ако се пътува право на север — към залива Хъдсън или дори към Северния полярен кръг; или на изток — към Нюфаундленд и Лабрадор.

Когато хеликоптерът кацна и те слязоха, Шоу пресметна, че не са в Полярния кръг; полетът не беше толкова дълъг и не бяха спирали за презареждане с гориво. Не знаеше какъв е моделът на хеликоптера, но за повечето модели пет часа полет с толкова много хора на-борда беше близо до максималната дължина на полета с едно зареждане. Освен това беше твърде топло. Ако трябваше да направи предположение, по-скоро бяха на изток, отколкото на север. И когато двигателят на хеликоптера се укроти и той чу как океанските вълни се блъскат в брега, Шоу стигна до заключението, че или са на брега на Нюфаундленд, или на брега на Лабрадор — което все пак покриваше доста голяма възможна територия. Освен това той все още нямаше абсолютно никаква представа как този факт може да им помогне в настоящата ситуация.