Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Кукин бавно прибра нагорещения пистолет в кожения кобур на колана си. Изражението му изобщо не се беше променило. За него очевидно нямаше значение дали ще пръсне мозъка на някого, или ще води разговор за времето.

— Никой няма чак такъв късмет два пъти поред — отбеляза той.

След това свали крака си от лицето на Уит и направи с ръка знак на хората си. Двама пазачи изправиха на крака ирландеца, който не спираше да крещи обиди към Кукин.

Когато той най-сетне притихна и остана разтреперан и вторачен в тялото на убития си приятел, Кукин каза:

— Нямаше как да очаквате да се случи нещо различно. Знаехте, че ако дойдете, ще умрете. Нищо сложно. Винаги съм обичал простите неща.

— Като онзи кабинет в апартамента ти? — обади се Шоу. — И там всичко беше много просто. Бюро, кантонерки и шкаф със старата ти униформа. И малкият ти филмов архив.

Кукин се обърна към него. Пистолетът изскочи от кобура. Той притисна дулото в челото на Шоу.

— Аз имам план — каза Кукин. — Добре обмислен план. Но мога да го променя в движение по всяко време.

Той дръпна ударника.

Една ръка улови неговата, преди някой друг да реагира.

— Моля те! — извика Кейти Джеймс. — Недей, моля те!

Кукин погледна първо към нея, а после към Шоу.

— Аз ти обещах, че ако изпълняваш инструкциите ми, тя ще бъде освободена невредима.

— Държа да спазиш това обещание — отговори Шоу.

— Интересно твърдение от устата на човек, към когото съм насочил пистолет.

— Закле се в гроба на майка си, помниш ли? Това не се променя само защото съм ходил в апартамента ти.

Кукин се поколеба няколко секунди, но най-сетне прибра пистолета. После посочи Кейти.

— Тя ще остане тук. Вие четиримата ще излезете.

Той посочи през прозореца към мрака навън.

— Не можеш да смяташ — каза Шоу. — Останахме само трима.

— Не ме разбра. Точно затова го убих. Защото исках да бъдете четирима, а той беше излишен.

Шоу го изгледа с объркване. Кукин щракна с пръсти. Един от хората му донесе нов жълт гащеризон и маратонки. Кукин ги взе и се обърна към Алън Райс.

— Алън, ще те помоля да се преоблечеш.

Райс отстъпи крачка назад, лицето му първо почервеня от притока на кръв, а после пребледня, когато осъзна какво е чул, и кръвта се оттече от лицето му.

— Евън?

Кукин подхвърли гащеризона и маратонките на Райс, който успя да хване дрехата, но обувките изтрополиха на пода.

— Евън? — повтори той с треперещи устни.

— Трябваше да се прицелиш по-добре в църквата, Алън — каза Кукин и докосна ухото си. — Все пак беше близо. Дори успя да ме опърлиш малко.

— Но това беше случайност! Прицелих се в него! — Райс посочи мъртвия Доминик. — По него стрелях!

— Това, че го улучи, наистина беше случайност. Това, че не улучи мен, беше непростим грях.

— Аз… не умея да стрелям, ти знаеш това.

— През последните шест месеца си ходил на уроци по стрелба. Паскал те следеше по моя заповед. Освен това се издаде и че знаеш много за оръжията. Единствената ти грешка беше, че след като си се научил да уцелваш картонена мишена от двайсет и пет метра, си повярвал, че в екстремна ситуация ще можеш да убиеш човек от шест метра. Не можа. И аз оживях.

— Грешиш, Евън. Ходих на уроци по стрелба, за да не те разочаровам, ако се случи нещо. Не исках да те разочаровам. Ти ми спаси живота.

— Казах ти, че ще проверявам как се развива бизнесът.

Райс сякаш се оживи.

— Но аз не съм направил нищо срещу твоите интереси. Проверката няма да покаже нищо!

— Сметките излизаха до последния цент.

— Тогава не разбирам за какво говориш.

— Таксите за превоз не са повишени, Алън. Цената на горивото всъщност е паднала с шейсет процента през последната година. За товарните кораби трябва гориво, нали така каза? Наложи се да се разровим малко, но открихме сметката със спестените пари от горивото.

— Не, грешиш. Беше така, защото товарът пристига на два отделни кораба. Нали ти казах?

— Но всъщност не са били два кораба, а само един. Ти просто си взел двойно повече пари за гориво. Знам това, защото точно преди Паскал да му отреже езика, твоят колега на пристанището си призна всичко. А после ти се опита да ме убиеш, за да поемеш пълен контрол върху моя бизнес.

— Не, Евън, не, аз…

— Обличай се, Алън! Веднага! Или следващият, когото ще застрелям в главата, ще си ти. Давам ти този избор.

Алън Райс бавно се облече, като не спираше да хлипа. Наложи се Паскал да му помогне, защото цялото му тяло се тресеше.

Кукин се обърна към останалите.