Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— В тъмното ми е трудно да кажа, но така мисля.

— Какво има наблизо?

— Нищо. Е, има една самолетна писта на около четирийсет километра в тази посока, но доколкото знам, ние нямаме самолет. Най-близкият град сигурно е Гус Бей, но и той е доста далеч. Часове път с кола и цели дни пеша.

— Той държи ли някакви оръжия тук?

— Шегуваш ли се? Има сейф, пълен с всякакви оръжия.

— Знаеш ли комбинацията за отваряне на сейфа?

— Да, бе, в джоба ми е.

Шоу рязко дръпна ръката на мъжа и спря, като едва не го събори на земята.

— Ако искаш, можем да те оставим веднага и Кукин първо да се заеме с теб. Това ли искаш? Или ще престанеш с лафчетата и ще се опиташ да ни помогнеш?

— Не знам нищо, което може да ви помогне. Идвал съм много пъти, но със самолет. Почти никога не съм излизал от къщата. Уолър, Кукин, или както там се казва, по дяволите, познава този район по-добре от всеки друг.

— Много окуражаващо — отбеляза мрачно Реджи.

— Ако има кучета, първо трябва да се справим с тях — каза Шоу.

Те отново се затичаха напред.

— Как? — попита Реджи.

— Трябва да си променим миризмата.

— Как ще го направим? — попита Райс, докато пъхтеше покрай тях. — Мислех, че кучетата не могат да бъдат заблудени.

— Всеки може да бъде заблуден, дори ловните кучета. А ние имаме едно предимство.

— Какво? — попита Реджи.

— Поеми си въздух.

— Какво?

— Поеми си дълбоко въздух.

Двамата с Райс дълбоко си поеха въздух. Райс едва не се задави от миризмата, а Реджи сбърчи нос.

— Развалени яйца — каза тя.

— Серен двуокис — поправи я Шоу. — Тук сигурно има много вулканични скали. А това означава много сяра. Може би дори има серни извори.

— И… какво? — попита бавно Реджи.

— Ще се покрием с тази миризма. Така ще миришем на всичко останало наоколо. Не е идеално, но поне ще заблудим кучетата. Нямаме много други варианти. Освен това трябва да обърнем гащеризоните си наопаки. Цветът на подплатата се вижда много по-трудно от това сигнално жълто.

Той изтича напред, за да каже на Уит. Четиримата обърнаха гащеризоните си, а след двайсет минути проследиха една по-силна миризма до източника и откриха плитка локва вода, която вонеше на естествения минерал.

— Вътре ли трябва да влезем? — възкликна Райс.

— Да, ако искаш да живееш още малко — отговори Шоу. — Само не пий от водата.

Прогизнали, изтръпнали от студ и ужасно вонящи на сяра, те продължиха още малко на запад, докато Шоу не ги спря.

— Бъркаме — каза той.

— Какво говориш, по дяволите? — попита настоятелно Уит и отметна мократа си коса от очите. — Опитваме се да избягаме далеч от този тип. Той е в онази посока и идва насам. Значи трябва да тичаме натам.

Уит посочи право напред.

— Точно това иска Кукин — каза Шоу. — Той ни каза да се движим насам. Защо го направи според теб?

— Засада? — предположи Реджи. — Праща ни към хората си?

— Точно това си мисля. Не му повярвах, когато каза, че ще бъде сам срещу нас.

— Тогава какво трябва да направим? — попита Уит.

— Винаги съм смятал, че е добра тактика да отидеш наляво, когато противникът ти очаква да отидеш надясно.

— Тоест?

— Тоест ще заобиколим мястото, откъдето минахме, и ще тръгнем обратно към къщата.

— Ами ако се е сетил как ще разсъждаваме и засадата е точно в тази посока?

— Значи сигурно заслужава да победи.

— Той със сигурност ще победи! — изскимтя Райс.

Преди Шоу да реагира, Реджи сграбчи Райс за врата и го стисна.

— Кажи ми нещо, проклето лайно такова. Наистина ли го измами с цената на горивото?

Райс не отговори. Тя го стисна по-силно.

— Наистина ли?

— Да.

— Наистина ли се опита да го застреляш?

Райс нещастно кимна.

— Дявол да те вземе, защо не го улучи?! Хайде, да тръгваме.

Кукин крачеше сам, отпуснал пушката към земята в дясната си ръка. Далеч напред се чуваше лаят на кучетата. Но всъщност нямаше значение дали животните щяха да успеят да надушат следата. В този регион миризмите представляваха проблем заради особеностите на терена и състава на скалите. Кукин не се съмняваше, че човек като Шоу е обучен да бяга дори от опитни ловни хрътки. Това беше като игра на шах, в която трябваше да се мисли както за настоящия ход, така и поне четири хода напред. Като част от дълга си към КГБ Кукин беше проследявал много предатели през праха, калта, леда и водите на Украйна. И почти винаги беше успявал, воден от вътрешното си желание никога да не допуска поражение. Същото упорство беше двигател и на бързото му изкачване в кариерната стълбица на тайните служби. Началниците обичаха хора като Кукин, защото те им помагаха да се представят добре пред собствените си началници.