Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Какво? — попита шокирано той.

— Нямам предвид за твоята приятелка, съжалявам за нея — каза бързо тя. — Но иначе никога нямаше да открием Кукин. А сега той сам ни кани да отидем при него. Това е нашата възможност да го заловим. Най-добрият ни шанс.

— Това не беше покана, Реджи. Той ще ни убие.

— Не, той ще се опита да ни убие — поправи го тя. — А ние ще направим същото с него.

— Е, като се имат предвид обстоятелствата, според мен той има по-добри шансове.

— Ние няма да имаме друг шанс.

— Осъзнаваш ли, че ако дойдеш с мен, най-вероятно ще бъдеш убита по някакъв особено садистичен и болезнен начин? Чуваш ли какво ти говоря? — Той посочи към вратата. — Просто излез и не се връщай.

Вместо това Реджи седна до него.

— Сигурно мога да кажа нещо забавно, за да ти покажа, че не ме е страх, въпреки че не е така, но вместо това ще ти кажа истината.

Това привлече вниманието на Шоу. Той се обърна към нея.

— Една част от мен иска никога повече да не види Кукин, Шоу. Никога повече. През цялото време го виждам в съзнанието си. Когато се събудя, той е там. Когато погледна през рамо, той ме следва. Онази нощ бях на един миг от смъртта. Видях очите му. В тях нямаше нищо. Все едно бях някакво насекомо. Той изобщо не ме забелязваше. Нито един нормален човек не може да се мери с него.

— И въпреки това искаш да дойдеш?

— Не мога да продължавам да живея, докато той диша. Това е. През целия си живот никога не съм искала нещо по-силно. Готова съм да го убия с голи ръце. Ще трябва той да ме убие, защото нищо друго няма да ме спре.

— Той е чудовище.

— Той е поредното чудовище. Не е първият и няма да бъде последният. И някой трябва да се справи с него.

— Защо го правиш, по дяволите?

Тя се изправи.

— Само ми кажи кога тръгваме. Ще бъда готова.

Минаха два часа и телефонът звънна точно на секундата. Шоу беше прав в предположенията си. Кукин поиска да говори с Реджи.

— Здравей, малка Джейни — каза той. — Последната ни среща беше прекъсната. Нямам търпение отново да те видя.

Реджи не каза нищо, а просто подаде телефона обратно на Шоу.

Двамата направиха уговорката. Трябваше да тръгнат на следващия ден. И да не казват нищо на никого.

— Ако не се подчинявате, тя ще умре много преди да стигнеш до нея — предупреди Кукин.

— А откъде да знам, че не възнамеряваш да я убиеш междувременно? — възрази Шоу.

— Давам ти думата си, че ако изпълняваш всичките ми инструкции, ще освободя жената невредима.

— Даваш ми думата си? — повтори невярващо Шоу.

— Думата си на бивш офицер от КГБ.

— Честно казано, това не означава нищо за мен.

— Добре, тогава се кълна в гроба на майка си. Нямам проблем с твоята приятелка. Проблемът ми е с теб и жената.

— Къде и кога?

— Зависи къде сте в момента.

— У вас. В Монреал.

Шоу сякаш чу хлъцване от другата страна на линията и се зарадва, че е успял да го стресне.

— Това опростява нещата — каза след миг Кукин и се зае да му обясни подробностите.

Когато свърши, Шоу прекъсна връзката и се обърна към Реджи.

— Все още ли държиш да участваш?

— Повече от всякога. Неговата арогантност ме вбесява. Той предварително е приел, че сме просто овце, които послушно отиват на заколение.

А не сме ли , помисли си Шоу.

Следващия следобед Реджи и Шоу се срещнаха в едно кафене на същата улица, на която беше хотелът им. Шоу погледна часовника си.

— Остава един час — каза той. — Адресът, на който трябва да отидем, е на пет минути с такси.

— Значи преди това ще можем да си поговорим, приятел!

Шоу рязко се извърна, когато чу познатия глас. До масата им стоеше Уит, а зад него — Доминик.

— Какво правите тук, по дяволите?

— Ще приема това като покана да седна — каза Уит.

Доминик седна от другата страна на масата, като отпусна гипсираната си ръка върху нея.

Шоу погледна към Реджи.

— Ти ли го организира?

— Обадих се и им казах какво става. Те настояха да хванат самолета.

— Спах през целия полет — съобщи Уит и се протегна. — Идеално съм отпочинал за малката ни екскурзия.

— Няма да идвате — отсече Шоу.

— Защо не?

— Защото той очаква двама, а не четирима. А ако не изпълнявам точно инструкциите му, Кейти ще умре.

— Помислихме за това — каза Реджи. — Ако имат нещо против, когато отидем на срещата, Уит и Доминик ще се върнат.

— Ще се върнат? По-скоро ще ги убият.

— Това си е моят живот — заяви нахакано Уит. — Ще правя каквото си искам с него.