Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Мъжът дълго го гледа, преди да отговори:

– Измишльотина ли е, че всички коли бяха черни? Или това, че две от жертвите са посещавали една и съща гимназия в Бруклин? Измишльотина ли е, че репортажите за убийствата на Добрия пастир утроиха рейтинга и печалбите на РАМ Нюз? Или пък, че от ФБР издигнаха истинска стена на мълчание около случая?

Гърни вдигна ръце, за да покаже объркването си:

– И до какво води всичко това?

– Зло, господин Гърни. На дъното на този случай лежи невероятно зло.

Ръцете му стискаха и отпускаха тренажорите, стискаха и отпускаха толкова бързо, че движенията изглеждаха почти конвулсивни.

– Между другото, знаете ли, че на света има откаченяци, които получават оргазъм, докато гледат филми с автомобилни катастрофи? Знаехте ли го?

– Мисля, че през деветдесетте години някой направи филм за това... Но не смяташ, че това има нещо общо с Добрия пастир... нали?

– Не смятам нищо. Просто имам въпроси. Много въпроси. Дали манифестът не е бил само опаковка на някаква друга бомба – подарък за Коледа, поставен във великденска кутия? Дали нашият Клайд си е имал и Бони в колата? Възможно ли е ключът за всичко да се крие в шестте пластмасови животинки от Ноевия ковчег? Има ли някакви тайни връзки между жертвите, на които още никой не е обърнал внимание? Дали богатството ги е превърнало в мишени, или пък начинът, по който са забогатели? Ето това определено е интересен въпрос, не сте ли съгласен?

Той намигна на Гърни. Пределно ясно бе, че не очаква отговор. Беше влязъл в някаква своя си риторична въртележка:

– Толкова много въпроси. Ами ако „пастирът“ е всъщност „пастирка“, съвсем истинска Бони... луда кучка, набрала на богатите?

Замълча. Единственият звук в настъпилата зловеща тишина беше регулярното скърцане на пружините в уредите, които стискаше.

– Ръцете ти сигурно са много силни – отбеляза Гърни.

Клинтър се ухили свирепо:

– Миналия път, когато срещнах Добрия пастир, бях ужасно, срамно, трагично неподготвен. Следващия път няма да е така!

За миг Гърни си припомни кулминационната сцена от „Моби Дик“. Ахав, който стиска харпуна с две ръце и го забива в гърба на кита. А после Ахав и китът, вплетени един в друг, изчезват завинаги в океанските дълбини.

1ПТСР – Посттравматично стресово разстройство – б. пр.

2Humvee – на англ.: High Mobility Multipurpose Wheeled Vehicle – Високопроходима многоцелева колесна машина. Американски високопроходим военен джип. – б. пр.

След като се отдалечи на няколко километра от странния двор на Клинтър – от реалните или измислени пепелянки, от заблатения ров, от скелета пазач – Гърни спря на една отбивка край пътя. Намираше се близо до върха на неголямо възвишение, откъдето се откриваше гледка към северния край на езерото Каюга, яркосиньо като небето отгоре.

Извади телефона, набра номера на Джак Хардуик и се свърза с гласовата му поща.

– Хей, Джак, имам въпроси. Току-що разговарях с господин Клинтър. Необходима ми е гледната ти точка за едно-две неща. Обади ми се. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Благодаря.

После звънна на Ким.

– Дейв?

– Здрасти. Намирам се в твоя район, проверявам някои неща. Реших, че е логично да си поприказвам с Роби Мийс. Имаш ли адреса и телефонния му номер?

– Какво... Защо искаш да говориш с него?

– Има ли причина да не искаш да го правя?

– Не. Просто... не знам... Добре, няма проблем, само секунда.

След по-малко от минута, тя отново вдигна слушалката.

– Има апартамент в Типерари Хил, Саут Лоуел № 3003 – после му продиктува номера на мобилен телефон, който Дейв си записа. – И запомни, че използва името Монтагю, не Мийс. Но... какво смяташ да правиш?

– Просто ще му задам няколко въпроса, ще проверя дали мога да науча нещо смислено.

– Смислено ли?

– Колкото повече научавам за проекта ти или за случая в основата му, толкова по-мъгляво става всичко. Искам да получа известна яснота.

– Яснота? И смяташ, че ще я получиш от него ?!

– Може би не направо, но той очевидно е участник в малката ни драма, а аз дори не знам кой е, по дяволите! Това ме притеснява.

– Разказах ти всичко за него! – тонът ѝ бе едновременно обиден и отбранителен.

– Сигурен съм в това.

– Защо тогава...

– Ако искаш помощта ми, Ким, ще трябва да ми предоставиш малко свобода на действие.

Тя се поколеба:

– Добре... предполагам. Бъди внимателен. Той е... странен.