Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Провери, за да се увери, че телефонът му все още е настроен на вибрация. Не беше сигурен какво му готви нощта, но в сценариите, които си представяше, един звънящ телефон би бил проблем.

Следващият му избор за адвокат на дявола беше лейтенант Булърд. Не знаеше на чия страна е тя на този етап, но нуждата за обратна връзка надделя над загрижеността му за политиката. Освен това, ако прозрението му за случая бе вярно, би могло да наклони политиката обратно в негова полза. Това обаждане също се натъкна на гласова поща и той остави на Булърд същото съобщение, което бе оставил и на Хардуик.

Не знаеше кога Хардуик или Булърд ще му отговорят, а искаше да изложи своята нова перспектива на живо пред слушател, така че със смесени чувства реши да се обади на Клинтър. След третото позвъняване, отговори самият той.

– Хей, момче, проблеми в голямата нощ? За помощ ли се обаждаш?

– Няма проблеми. Просто една идея, която бих искал да ти подхвърля. Може би в нея има пробойни, но може ѝ да е важна.

– Целият съм в слух.

Изведнъж на Гърни му хрумна, че съществува значително психическо припокриване между Клинтър и Хардуик. Клинтър беше Хардуик, прекрачил границата. Странно, тази мисъл едновременно го успокои и притесни.

Гърни обясни идеята си. Два пъти. Нямаше отговор. Докато чакаше, той се загледа през прозореца към широкото блатисто езеро. Пълната луна се бе изкачила в небето и вдъхваше зловещо присъствие на мъртвите дървета, издигащи се над блатната трева.

– Там ли си, Макс?

– Попивам, момчето ми, попивам. Не намирам фатални грешки в това, което казваш. Естествено, то повдига някои въпроси.

– Естествено.

– За да съм сигурен, че разбирам, казваш, че само едно от убийствата има значение?

– Точно така.

– А останалите пет са защитно прикритие?

– Точно така.

– И че нито едно от убийствата няма абсолютно нищо общо с недъзите на обществото?

– Точно така.

– И че лъскавите коли са избирани... защо?

– Може би защото онази единствена жертва, която има значение, е карала такава. Голям черен и скъп мерцедес. Вероятно оттам е дошла цялата концепция.

– И останалите пет души по същество са застреляни напосоки? Застреляни, защото са притежавали същата марка кола? За да изглежда, че съществува модел.

– Точно така. Не смятам, че убиецът е познавал или са го интересували останалите жертви.

– Което ще значи, че е доста хладнокръвно копеле, нали?

– Точно така.

– А сега големият въпрос: Коя от жертвите е била от значение?

– Когато се видя с Добрия пастир, ще го попитам.

– И мислиш, че това ще стане тази нощ? – гласът на Клинтър пулсираше от възбуда.

– Макс, ти трябва да стоиш настрана. Опитвам се да сглобя нещо наистина крехко.

– Разбрано, момчето ми. И все пак, още един въпрос: Как теорията ти за старите убийства обяснява настоящите?

– Просто е. Добрия пастир се опитва да ни отклони от осъзнаването на факта, че първоначалните шест жертви са сумата от една плюс пет. По някакъв начин „ Сираци на убийствата“ притежава потенциала да разбули тази тайна – вероятно като по някакъв начин посочи жертвата, която е имала значение. Той убива хора, за да предотврати това.

– Много отчаян човек.

– По-скоро практичен, отколкото отчаян.

– Господи, Гърни, та според новините той е убил трима души за последните три дни.

– Да. Просто не смятам, че отчаянието има нещо общо с това. Не вярвам Пастира да приема убийството като нещо кой знае какво. То е просто действие, което предприема, когато му изглежда изгодно – всеки път, когато сметне, че убийството на някого би премахнало повече риск от живота му, отколкото би създало. Не мисля, че отчаянието влиза във...

Сигнал за изчакващо обаждане прекъсна Гърни по средата на изречението. Той погледна номера, който беше изписан.

– Макс, трябва да приключваме. Лейтенант Булърд от БКР се опитва да се свърже с мен. И, Макс? Стой далеч оттук тази вечер. Моля те.

Гърни погледна през прозореца. Необикновеният черно-сребърен пейзаж накара кожата по ръцете му да настръхне. Той стоеше насред сноп лунна светлина, който пресичаше центъра на стаята и отразяваше прозореца заедно със собствената сянка на Гърни на отсрещната стена над леглото.

Той натисна бутона за разговор, за да поеме чакащото повикване.

– Благодаря ви, че ми връщате обаждането, лейтенант. Оценявам това. Мисля, че може да имам някои...

Не успя да довърши изречението.

Последва зашеметяваща експлозия. Бяла светкавица, придружена от оглушителен взрив. И страховит удар в ръката на Гърни. Той залитна назад към масата, в продължение на няколко секунди несигурен какво се е случило. Дясната му ръка беше безчувствена. Усещаше пронизваща болка в китката.