Глен Купър - Библиотекарите

Останалите момичета се наричаха послушници и след една година престой във Вектис можеха да положат простите клетви. Онези, които прекарваха в манастира четири години, се подстригваха, полагаха тържествен обет и се венчаваха за Христа. Като сестри от Вектис те получаваха лични килии и свободно време за молитви и медитация насаме.

Смущението и чувството за изолация се засилваха и от това, че останалите момичета я отбягваха и си шепнеха зад гърба ѝ. Никой не ѝ казваше защо е различна от другите. Просто го знаеше.

На шестия месец от идването ѝ във Вектис в спалното се появи ново момиче, светлокоса девойка на име Елизабет. Тя беше от острова и идваше от Нюпорт. Баща ѝ я беше продал като малка за слугиня в домакинството на графиня Изабела в Карисбрук. На свой ред графинята я беше дарила на манастира и сестра Сейблин лично я взе от замъка и я предаде на грижите на сестра Джоузефин. Леглото Ѝ беше до това на Клариса и двете работеха заедно в кухнята. Не след дълго стана ясно, че с Елизабет също не се отнасят като с послушница.

Елизабет беше срамежлива и през първите няколко седмици двете момичета почти не разговаряха. Когато най-сетне се престрашиха, диалектите им се оказаха толкова различни, че отначало общуването беше чиста мъка, но след време започнаха да се разбират една друга.

- Нима няма да станем монахини като останалите? - беше попитала Елизабет.

- Когато питам същото сестра Джоузефин, тя не ми отговаря - отвърна Клариса. - Когато се моля на Бог за отговор, Той също не отговаря. Мога ли да те питам нещо? Когато пристигна, сестра Джоузефин огледа ли те гола?

Елизабет кимна.

- Каза, че бедрата ми били добри.

Момичетата бързо се сприятелиха, свързани от явно общата си съдба. За тях манастирът беше целият свят, а той се оказа странно и неразбираемо място. Мъчеха се да проумеят йерархията и работата на обитателите му. Знаеха, че има пивоварна, но кой монах беше пи-воварът? Знаеха, че има лечебница, но кой беше лечителят? Измислиха си игра и се опитваха да познаят кой с какво се занимава и когато оставаха без строгия надзор на сестра Джоузефин или на готвачката, се промъкваха за няколко минути навън, за да проследят един или друг.

По време на тези приключения момичетата откриха две постройки в комплекса, които им се сториха особено любопитни.

В другия край на манастира, зад монашеското гробище, имаше проста постройка с размерите на малък параклис, долепена до дълга сграда без прозорци. Веднъж бяха видели как там спира каруца с месо, зеленчуци и зърно.

- Явно има и кухня - предположи Клариса.

- Сигурно там работят други момичета - отвърна Елизабет. - Спестяват ни работата.

Другата странна постройка, която привлече вниманието им, се намираше недалеч от параклиса и дългата сграда. Приличаше на малко копие на женското спално, построено от варовик с редица еднакви квадратни прозорчета и комини в двата края. При една от експедициите си забелязаха нещо, което изпълни Клариса с бурна смесица от възхищение и страх. Фей, момичето с топчестия нос, което беше изчезнало месеци по-рано, вървеше от малкото спално към клозета зад него. Нямаше съмнение - беше бременна. Коремът ѝ бе огромен.

Как беше възможно момиче да забременее в манастир?

Онази нощ Клариса остана да лежи будна на сламеника си, а от главата ѝ не излизаше споменът за сестра Джоузефин, оглеждаща голите ѝ бедра.

Какво ѝ беше определила съдбата?

Отговорът на този въпрос дойде скоро.

В един слънчев юнски ден, един от най-хубавите, които беше виждала Клариса, изпълнен с уханието на диви цветя и бръмченето на оранжеви пчели, сестра Джоузефин отиде при нея по време на сутрешното миене и ѝ каза да си събере нещата.

Докато я отвеждаха, погледът ѝ срещна този на Елизабет. Двете се сбогуваха безмълвно с треперещи устни. Клариса нямаше представа дали ще види отново приятелката си.

Не беше особено изненадана, когато сестра Джоузефин я поведе право към малкото спално в края на манастира.

Въздухът вътре беше застоял. Прозорците и вратите бяха затворени заради вятъра. Имаше централен коридор и отделни килии от двете му страни.

Стори ѝ се, че чува бебешки плач някъде отпред, но той продължи съвсем кратко. Последва го тих глас на момиче. Дали беше Фей с едрия кокал, която беше видяла бременна?

- Какво е това място, сестро? - боязливо запита Клариса.

- Това не е твоя работа, дете - прозвуча отговорът. - Когато му дойде времето, ще научиш каквото е необходимо. Дотогава трябва само да слушаш и да се държиш прилично.