Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Но, инспекторе! Конклавът! Хората ми!

— Лоренцо ще поеме командването на хората ти. Ще трябва да работи двойно, и то заради теб. Не мога да рискувам нарушил устава офицер да отговаря за живота на кардинал-електорите и на следващия папа. Свободен си.

— Господи, Дзадзо — каза Лоренцо, когато го видя да седи безутешно на бюрото си и да зяпа през прозореца.

— Извинявай. Прецаках всичко.

— И аз щях да направя същото, ако беше моята сестра. Какво ще правиш сега?

Дзадзо нещастно повдигна рамене.

— Ще се прибера. Ще ида в някой бар. Ще те гледам по телевизията как вършиш моята работа. По дяволите, Лоренцо, не знам.

Лоренцо го потупа по рамото.

Пред паркинга Дзадзо се сблъска с Глаузер, който изглеждаше невероятно самодоволен.

— Здрасти, Дзадзо, чух какво е станало — подвикна той. — Следващия път, като те видя, ако изобщо те върнат, ще трябва да ми козируваш, защото няма да сме с един и същи чин!

— Здрасти, Глаузер — отвърна Дзадзо. — Майната ти!

Висок свещеник с призрачен тен, придружаван от хубава млада монахиня, влезе в Кулата през Портата на света Ана. Двамата швейцарски гвардейци на пост незабавно ги спряха.

Отец Тремблей показа идентификационната си карта и когато гвардейците попитаха за Елизабета, каза:

— Сестрата е с мен. — Гвардейците попитаха отново и този път Тремблей каза по-високо: — Казах ви: сестрата е с мен!

Гвардейците ги пуснаха да минат.

— Заради конклава е — каза Тремблей. — Всички са изнервени.

Минаха пред огромни медни порти, украсени с барелеф на старозаветни сцени.

Бяха в Кулата на ветровете.

— Добре дошла в Тайния архив — каза Тремблей и поведе Елизабета по тясно вито стълбище.

Тя вървеше след него, но се наложи рязко да спре, когато той спря на средата на стълбата, задъхан и със свирещи гърди.

— Съжалявам — каза Тремблей. — Заради заболяването ми е. Не съм в много добра форма. — Продължи да говори, явно за да има време да си почине: — Кулата е построена от Отавиано Маскерино през 1578 и 1580 година за обсерватория. Ако имахме повече време, щях да ви разходя. Горе Залата на меридиана е покрита с фрески, изобразяващи четирите вятъра. Високо на една от стените има мъничка дупка. Точно по пладне слънцето огрява дупката и лъчът попада точно върху вградената в пода бяла мраморна линия на меридиана. От двете страни на линията има различни астрологични и астрономически символи — използвали са ги при изчисляването на ефекта на вятъра върху звездите.

— Много бих искала някой път да я видя — каза Елизабета.

Тремблей се беше посъвзел и вече дишаше по-леко.

— През седемнайсети век по заповед на папа Павел V Тайният архив бил отделен от Библиотеката на Ватикана и останал напълно затворен чак до 1881 година, когато папа Лъв XIII го отворил за изследователите. Архивът, виждате ли, е централното хранилище на всички актове, оповестени от Светия престол: държавни документи, кореспонденция, папски счетоводни книги и много други книжа, които църквата е трупала през вековете. Изследователите трябва да кандидатстват за достъп с молби за точно определени документи. Могат да ги търсят в Залата с индекса, след което служителите им ги носят. Официално на никого не е позволено просто да разглежда.

Начинът, по който го каза, накара Елизабета да добави:

— Но вие можете, така ли?

Той отново тръгна нагоре по стълбите.

— Да, мога. — Спря на площадката и отвори една врата. — Елате. Залата с индекса и библиотекарите са до Старото студио.

Старото студио беше с канареножълти стени и висок куполообразен таван. Статуи на светци в реални размери стояха в нишите по стените. Огромни прозорци гледаха към градините на Ватикана. Вътре имаше редове бели ламинирани бюра с настолни лампи и контакти за компютри. Всички бюра бяха празни.

— Затворено е — каза Тремблей. — Заради конклава.

Покрай стените на Залата с индекса, също пуста, имаше каталози и компютърни терминали. Тремблей почука на една врата, на която имаше табелка „Главен библиотекар“ и му отвори жена, прехвърлила петдесетте и с тежък грим.

Поздрави го сърдечно.

— Отец Тремблей! Много се радвам да ви видя!

— Госпожице Матера — отвърна той. — Извинете, че ви безпокоя без предупреждение. Бих искал да ви запозная с една колега, сестра Елизабета.

Жената ѝ кимна вежливо.

— С какво мога да ви помогна, отче?

— Трябва да открием материали, които може да имате за една жена, Флавия Челестино. Била е университетски изследовател и е имала достъп до Архива през осемдесетте.