Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Ами може и да успея да я открия в регистрите, но информацията за изследователите обикновено е много оскъдна.

— Възможно ли е да има запис на документите, които е поискала? — попита Тремблей.

— Възможно е, но обикновено няма.

— Е, всичко, което намерите, ще ни бъде от полза — каза свещеникът.

Тремблей и Елизабета чакаха в Старото студио на една маса с изглед към раззеленяващата се градина. Новият папа щеше да има прекрасно място за отдих.

— Може ли да ви задам един въпрос? — попита Тремблей.

— Разбира се.

— Защо станахте монахиня?

Елизабета се усмихна, но отвърна с въпрос:

— Вие защо станахте свещеник?

— Първо аз, така ли? — засмя се той. — Добре. За мен беше лесно. Бях църковен прислужник. Чувствах се добре в църквата. В колежа не ми беше удобно. Така и не се слях с останалите. Е, може би щях да съм добре и в някой офис като счетоводител, но никога нямаше да имам социален живот. Заради заболяването ми, заради външността ми. Жените се плашеха от мен, така че целибатът не беше кой знае каква жертва.

Тя сви устни.

— Чудя се, отче, дали сте питали други монахини защо са надянали расото.

— Не, никога.

— А защо мен?

Той се поколеба, после бързо каза:

— Защото сте много красива. Когато красива жена стане монахиня, си мисля, че жертвите са по-големи и отдадеността на Бог е също толкова по-голяма.

Елизабета се изчерви.

— Това е сложен въпрос. Дали бягах от нещо? Дали бягах към нещо? Вярата ми е дълбока и мисля, че това е важното за мен.

— Добър отговор.

Тракането на токчета по каменния под оповести завръщането на библиотекарката. Носеше карта от индекса.

— Много странно, но явно тази изследователка е имала собствено досие. Нямам представа защо, но ето го номера за достъп. Искате ли да наредя да ви го донесат?

Тремблей взе картата и я огледа.

— Не, сам ще го намеря. — Обърна се към Елизабета. — Отиваме в мазето.

Слизането му беше по-лесно и Тремблей успя да мине няколко етажа, без да спира. Подземните архиви, вкопани преди трийсетина години, бяха големи, простираха се под цялата дължина на Ватиканския музей. За разлика от Кулата на ветровете с нейните спиращи дъха фрески и тъмни дървени шкафове с по-стар и по-ценен материал, мазето приличаше на индустриална сграда. Имаше близо осемдесет километра библиотечни шкафове — метални, бежови, утилитарни, — разположени на бетонния под под нисък бетонен таван. Свещеникът каза, че работещите тук наричали хранилището Галерията на металните рафтове.

Погледна номера на досието на картата и каза:

— Добре, че монахините ходят с ниски обувки.

Вървяха няколко минути през наглед безкрайната решетка рафтове. Елизабета изпита странна асоциация. Като че ли вървеше в някакви по-модерни катакомби. В миналото хората бяха почитали костите. Сега почитаха хартията.

— Много от тези досиета — каза Тремблей — са по-„секретни“ от документите в Кулата на ветровете. Официално има стогодишна възбрана, според която кореспонденцията и документацията на Ватикана е недостъпна в продължение на сто години и се пази от публично изваждане, докато заинтересованите са живи. На практика всичко след 1939 година е забранено.

— Но не и за вас — каза Елизабета.

— За мен няма ограничения. — Той провери номерата на рафтовете. — Мисля, че наближаваме.

Накрая спряха насред един ред. Тремблей проследи с пръст номерата на бледожълтите кутии с досиета и каза:

— Ето я. Понякога не е лошо човек да е висок. — Пресегна се високо над главата си и извади една кутия. — До читалнята има много път. Ще възразите ли да я погледнем тук?

Кутията беше почти празна. Имаше само десетина хвърчащи листа. Тремблей ги извади и ги вдигна така, че и двамата да могат да гледат.

Първата страница беше писмо на бланка на Римския университет, датирано от 12 юни 1982 г.

Подписът на майката на Елизабета беше дързък и уверен, написан с писалка. Очите на Елизабета се насълзиха, но тя подсмръкна и успя да сподави хълцането си.

— Това е писмото, с което е поискала разрешение да използва архива — каза Елизабета. — Заради темата на книгата ѝ — екскомуникацията на кралица Елизабет от папа Пий.

Тремблей сложи писмото най-долу.

Имаше още подобни писма, искащи повторно допускане за продължение на изследването. В едно от тях се изброяваха документите, които вече беше прегледала: Regnans in Excelsis, папската була от 1570 г., с която Елизабет, кралица на Англия, биваше отлъчена заради ерес, писмо от Матю Паркър, архиепископ на Кентърбъри, до папа Пий V (1571 г.); писмо от Едмънд Гриндал, архиепископ на Кентърбъри, до папа Григорий XIII (1580 г.); папска була от 1580 г., Пояснението на папа Григорий XIII на Regnans in Excelsis, писмо от папския нунций във Франция до папа Климент VIII, информиращо го за кончината на Елизабет (1603 г.).